Пукнатини в Техеран: Дипломати срещу генерали в битката за бъдещето на Иран

Моджтаба Хаменей не е виждан на обществени места, откакто наследи баща си в началото на март. В негово отсъствие група висши ирански служители практически ръководят страната. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР) – доминиращ политически играч – сега се превърна в решаващата сила в Иран. Реформистите и умерените политици са изтласкани в периферията, което доведе до по-твърда и идеологически по-негъвкава система. Ключови центрове на властта и личности изплуваха в това, което някои наблюдатели наричат "Третата ислямска република“. Въпреки че много от тези фигури са съгласни по основните политически мерки, се появиха и някои пукнатини, посочва БГНЕС.

Моджтаба Хаменей: Новият върховен лидер

Като върховен лидер 56-годишният мъж има последната дума по всички държавни въпроси. Неговият авторитет обаче беше подкопан още от самото начало. Хаменей беше противоречив избор за върховен лидер. Този духовен представител никога не е заемал публична длъжност, а някои твърдят, че преходът към „наследствено управление“ би предал самите антимонархически корени на Ислямската революция от 1979 г. Тежко ранен при израелския въздушен удар, при който беше убит баща му, Хаменей не се е появявал на обществени места, откакто беше назначен на 8 март. Той е получил наранявания на главата, долната част на гърба и стъпалата, но сега е „напълно здрав“, заяви на 8 май Мазахар Хосейни, ръководител на протокола в канцеларията на върховния лидер.

Американските разузнавателни служби посочиха, че според тях Хаменей има важна роля във военната стратегия и управлението на мирните преговори със САЩ. Въпреки това, в система, в която върховният лидер е всеприсъстващ – изпраща аудио съобщения, произнася видео обръщения и се появява публично, за да покаже авторитета си – неговото отсъствие е натрапчиво. „Иран навлезе в преходен период след смъртта на Али Хаменей и края на неговото 36-годишно лидерство“, каза за Радио Фарда Али Афшари, ирански политически анализатор от Вашингтон. „Това е предизвикателен период, в който следвоенното разпределение на силите ще бъде решаващо.“

Хосеин Таеб: Операторът зад кулисите

Таеб, духовно лице с твърда линия, ръководеше разузнавателната служба на КГИР в продължение на 13 години до 2022 г., когато беше сменен в рамките на мащабни промени в системата за сигурност. Таеб, който е в черния списък на САЩ и Европейския съюз заради предполагаема роля в държавните репресии, е работил в канцеларията на върховния лидер, преди да бъде назначен за шеф на разузнаването на КГИР през 2009 г. Дългогодишен доверен човек на по-младия Хаменей, Таеб се смята за ключова фигура зад кулисите. Експертите казват, че той би могъл да играе важна роля в управлението на отношенията на Хаменей с ключови играчи в системата.

Ахмад Вахиди: Шефът на КГИР

КГИР, елитният клон на иранските въоръжени сили, винаги е играл решаваща роля в политиката. Въпреки това сега той е доминиращата политическа сила в Ислямската република след смъртта на Али Хаменей. Той заема тази позиция въпреки факта, че Израел и САЩ децимираха ръководството на КГИР, включително чрез убийството на неговия върховен главнокомандващ Мохамед Пакпур. Заместникът на Пакпур, Ахмад Вахиди – бивш министър на вътрешните работи и на отбраната – пое КГИР в началото на март. Експертите обаче отбелязват, че не е ясно дали Вахиди притежава влиянието и авторитета да обедини враждуващите фракции в рамките на КГИР. Специалистите казват, че войната и засилените мерки за сигурност в Иран след смъртта на Али Хаменей са позволили на КГИР да играе централна роля във вътрешните и външните работи на страната. "Ерата след Али Хаменей остава неясна. Но един ключов факт е видим: все по-нарастващата роля и власт на КГИР в управлението на Ислямската република“, каза за Радио Фарда Моджтаба Наджафи, ирански политически коментатор от Франция. "Днес значителна част от администрацията на страната е в ръцете на КГИР“, добави той. "Милитаризацията в икономиката, политиката, културата и обществото също вече достигна фаза на зрялост.“

Мохамед Бакер Калибаф: Посредникът

Калибаф е консервативен политик и бивш военен командир, който в продължение на десетилетия е поддържал връзки с върховното ръководство на Иран и КГИР. След кариера, засенчена от корупционни скандали и неуспешни кандидат-президентски кампании, може да се каже, че той се оказа в позицията на най-влиятелната фигура, останала в Ислямската република. Експертите описват ролята на Калибаф – председател на парламента, който е и главен преговарящ на Иран със САЩ – като посредник между различните центрове на властта в Иран. Смята се за близък до новия върховен лидер. Тази роля изпълняваше влиятелният ирански шеф на сигурността Али Лариджани преди убийството му през март. Лариджани беше обединяваща фигура, която събираше противоположните политически фракции и поддържаше силни връзки с КГИР, апарата за сигурност и духовното съсловие. "Калибаф винаги е бил пионка (използвана от ръководството)“, каза за Радио Фарда Хосеин Разак, политически анализатор от Германия. "Днес, с елиминирането на други ключови пионки, ролята, която той играе за системата, стана по-изразена“, добави Разак.

Мохамед Бакер Золкадр: Шефът на сигурността

Бившият командир от КГИР Золкадр наследи Лариджани начело на Върховния съвет за национална сигурност на Иран – ключов орган за формиране на политиката в страната. Докато Лариджани беше известен като проницателен и прагматичен политик, Золкадр е служител по сигурността и военен с твърда линия. Разак смята, че назначаването на този генерал е опит на Хаменей да разпредели властта сред своите лоялисти. Неговият избор, каза той, също така подчерта доминацията на КГИР в различните центрове на властта в Иран.

Масуд Пезешкиан: Президентът без власт

Реформисткият президент не е основен политически играч и твърдата линия, която доминира в системата, не го смята за заплаха. Ролята на Пезешкиан е административна и той ръководи ежедневните дела на правителството. Окончателното решение по важните въпроси обаче, включително войната и дипломацията, се взема другаде. Той и министърът на външните работи Абас Аракчи са единствените членове на реформисткия и умерения политически лагер, които играят видима роля в новата структура на властта. Подобно на Пезешкиан, Аракчи няма власт да взема решения, а изпълнява заповеди отгоре. Въпреки това се появиха различия, които изправят фигури като Пезешкиан и Аракчи, застъпващи се за дипломация, срещу генералите, които се противопоставят на отстъпки пред Съединените американски щати в преговорите за прекратяване на войната.