Рамазан в сянката на COVID-19. Започва един различен свещен месец

Събуждането преди изгрев (за яденето "сухур") и вечерята ифтар след залез често са събитие, събиращо много хора. Тази година заради мерките срещу разпространение на коронавирус обаче това няма да е позволено. Традицията се спазва особено силно в по-бедните семейства, които разчитат на джамиите. От там те получават така наречения ифтар, или сухур. Смята се, че духовните награди (тауаб) за говеенето се умножават в месец рамазан. Говеенето на мюсюлманите по време на рамазана е част от Петте стълба на исляма и обикновено включва повече молитви, рецитиране на Корана и разширяване на доброто поведение и благотворителност.

Властите обаче препоръчват големите събирания да се избягват, а традицията да се ограничи в тесен семеен кръг. Най-добре е хората да се хранят сами.

Вечер базарите, предлагащи храни и напитки, кипят от живот. В Югоизточна Азия - Малайзия, Бруней и Сингапур например - те са забранени. Саудитска Арабия и Пакистан наложиха частични ограничения и на груповите молитви (във втория случай е нужно разстояние от 2 метра между хората), Иран призова те да бъдат избягмвани. В Малайзия джамиите на практика са затворени до 31 май. В Египет пък не са разрешени никакви дейности за рамазан.

У нас джамиите ще бъдат затворени. Молитвите ще се предават онлайн.

Дебат сам по себе си предизвика и въпросът дали постенето е добро решение в тази ситуация - особено за хората със симптоми. Духовенството същевременно дава да се разбере, че Коранът недвусмислено поставя границите кой и как може да не пости; който пропусне сега, трябва да "навакса" в годината до следващия рамазан. Възрастните, тежко болните, бременните и кърмещите жени могат и напълно да пропуснат.

Рамазан завършва с т. нар. Ейд ал фитр, известен на български с турското име Рамазан байрам, официален празник в повечето мюсюлмански страни. Чества се в края на поста и е единственият ден, в който на мюсюлманите не е разрешено да постят. В навечерието на празника се раздава зекят ал-фитр (милостиня, чийто размер се определя от Главното мюфтийство) и се коли агне или коза. Децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях.