„Държавата има намерението да си върне около 6 млрд. лева. Това вероятно ще стане, т.е повече от половината дадени средства, ще си ги прибере обратно”, коментира за „Банкер” оснавателят на Института за пазарна икономика и преподавател в УНСС Красен Станчев.

Той обаче се съмнява в крайния резултат.

„Това е основният ми упрек към властта: компенсациите създават „наркотична зависимост”. Бизнесът ще продължи да си ги иска. Ето защо те не могат да бъдат спрени отведнъж.

Значи процесът на връщане на парите най-вероятно няма да е еднопосочен”, предупреждава Станчев.

По този начин крайният резултат може да е различен от очаквания.

Впрочем има логика най-печелившите, каквито са фирмите в енергетиката и сектора на горивата, както и фармацията, да бъдат обложени с подобен данък. Точно в това са постановките на Брюксел, които мотивират подобен регламент.

Но от друга страна примерът с тока е очеваден. България е на трето място в Европа по нетен износ на електроенергия в абсолютни стойности само за първата половина на 2022-ра.

За цялата година износът е нараснал с 50 процента.

Зад граница са продадени 11.669 милиона мегаватчаса ел. енергия при 7.77 милиона мегаватчаса през 2021-ва, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

„Има резон да се обложат свръхпечелившите. Проблемът е в това, че една безвъзмездна и повсеместна помощ ще се индивидуализира със закъснение, с всички последствия от това”, подчертава Станчев.

Той цитира един счетоводен фолклор: „Разходите са си разходи, а печалбата е понятие”

Така илюстрира естествения стремеж на фирмите да ограничат печалбите си чрез инвестиции. „А кои разходи ще бъдат одобрени като инвестиционни и кои – не, това ще е главният проблем при администрирането на „неприлично забогателите”, допълва Станчев.

От финансовото министерство посочват, че в периода 2020 – 2022-ра държавата е отпуснала под формата на помощи заради високите цени на електроенергията, войната в Украйна и пандемията от коронавируса 10.3 млрд. лева.

Загубата от невнесен ДДС заради облекченията се изчислява на близо 1 млрд. лева.

Дефицитът е минимум между 8 и 9 млрд., а трябва да е максимум около 5,5 милиарда.

“Три процента е дефицитът, към който трябва да се стремим. Ако е над тази граница, зачеркваме еврозоната за следващите 3-4 години.“, отбелязва финансистът Любомир Дацов.

В същото време декларираните печалби от компаниите у нас се увеличават значително през този период – от средно 23-24 млрд. лева през 2018-2019-та до 47 млрд. лева през 2022 година.