Разказ от първо лице: Потресаващо невежество на секционните комисии в изборния ден

През деня всичко изглеждаше наред. Вечерта към 7 председателката на комисията вече пееше песни и правеше гимнастика в очакване на края на деня.
Стана 20ч, затвориха секцията, наредиха осем стола за всички застъпници в единия край на залата и подредиха бюрата в другия край на залата. Всички 6-7 човека от комисията застанаха с гръб към нас-застъпниците и започнаха да броят (само 1-2ма е редно да броят). За да виждам, станах и се преместих на 1.5м разстояние от броящите, но все пак в ъгъл, от който се виждаше що-годе, макар че точно отбелязването в бюлетините все пак беше трудно да се види. Останалите застъпници останаха по столовете, виждайки, че нещо там се случва, ама какво точно представа нямат.

Секретарката, която явно взе контрола в залата, понеже председателката нямаше идея къде се намира, ми направи забележка да си седна до стената. Застъпничката от БСП я подкрепи, щото цял ден бяха чоплили семки заедно, и също ми каза да си седна и че това не ми било Отманли. Казах на 70+ годишната госпожа, че щом тя от стола вижда, да седи там, а аз от стола нищо не виждам и ще стоя тук. Караха ми се 1-2 минути, но аз продължавах да отстоявам с упоритостта на гладен комар в лятна, влажна юлска нощ, че това ми е в правото, че не преча на никого и съм дошла да си свърша задълженията. Останалите от комисията започнаха да ме гледат лошо, а застъпниците ми казваха с очи "таз пък кво се прави на интересна". Това се повтори многократно през следващия един час. Аз седя и мълча, те редят словесни атаки. Опитаха се да прокарат довода "Стой на метър и половина", но аз бях точно на толкова.

Мина се време, брояха читаво. Но все пак, Комисията дори не знаеше правилата за действителни или невалидни бюлетини. Признаваха за валидни зачертавания с кръгче, например. Светнах ги за някои неща, когато секретарката ми се скара да не се бъркам.
Дойде време да пишат в черновата на протокола. Пак седнаха с гръб към всички застъпници. Преместих се отстрани, за да виждам. Секретарката спря да пише погледна ме, изцъка с език и ужасно се възмути на желанието ми да си свърша задълженията. Тогава разбрах, че явно правя това, което трябва. Продължиха да ме нападат с коментари, а аз стисках зъби зад маската и стоях с привидното спокойствие като бабките, дето събират стотинки на тоалетните.

Написаха черновата и тогава настана истинският словесен бой. Започнаха да я принтират в 8 копия за всеки от нас. Понеже виждах, че имат намерение да ни дадат копие от черновата и кой откъде е, се намесих, преди да са изкопирали всичко, за да спестя и тяхното, и нашето време, и нерви. С любезния тон на сервитьорка от Happy казах:
- Извинете, Вие копие от черновата ли ще ни дадете?

Председателката: Да, разбира се, какво друго, оригиналът не може да се копира, има щампи (*пълна глупост), има индиго, ще се развали, аз нося отговорност
- Съжалявам, но е редно да ни дадете копие от оригинала, черновата не се приема.
Изсмяха ми се и продължиха да копират черновата. Не знам защо си въобразих, че председателката, която през цялото време повтаряше "Ми аз не знам ко тряа да прая" ще е наясно, че аз съм там с определена цел, а не да си изпразнея неделята "за двеста леа".
100 копия по-късно мълчащите, платени застъпници разпитаха отговорниците си и се усетиха, че с копие от чернова нямало да им платят и си го казаха. От там председателката, в чиито очи бях най-голям трън, погледна мен и ме набеди, че просто трябвало да кажа, че нямало да ми платят и всичко й било ясно. Уви, бъдейки пълен балък, явно, аз бях там единственият неплатен доброволец. И единствената, която си знаеше и отстояваше правата и задълженията.

Но, УРА! Копие от оригинал ще има. За да ме накаже за това, че я принудих да си свърши работата качествено, председателката ме заплаши, че ще получа своето копие последна - тогава разбрах, че безсилието й пред моята воля е взело връх!
А първото копие щяла да даде ей-на-това-момиче - Имаше един призрак в ъгъла на стаята, който точеше батерията на телефона си и чакаше глухонямо за копие. Усмихнах се с очи, че през маската не се вижда и казах "Няма проблем, то и в живота е така.".

Започна се писането на оригинала. Един пише, друг преписва, трети смята, четвърти премята листи и хоп - пълен хаос, кое къде е никой не знае. Пише се един лист и веднага се копира, объркаха бройка и ред, и всичко. Маските вече не бяха никакъв фактор. Влиза председателката на съседната комисия, поглежда протокола и вика "пишете наново, не се прави така". И на нея й възроптаха, щото "Аз може да не знам какво да правя, ама ти няма да ми нареждаш". И все пак, айде отначало. А вече бяха изкопирали готовите оригинални страници.

Една гора листи и един тонер мастило по-късно: Председателката ме поглежда ехидно и доволно и казва "ми мастилото свърши". Останалите в залата погледнаха към мен, вече въпросително, а не възразително.
Замъкнаха копимашина от съседната секция. Тръгнаха пак да копират. Хоп пак грешка, всичко копирано от 7ма страница нататък за боклука. Поправиха беловата, на която вече на доста места имаше драсканици. Тръгнаха да копират, хартията свърши. Пак седим, пак се гледаме. Застъпниците вече ме гледаха съпричастно и ми се усмихваха.
Докато си мислех колко съм горда със спокойствието, което проявявах в този момент, смарт-часовникът ми извибрира и изписа да си успокоя пулса, че стрес-нивото ми е завишено.

Изпринтираха копия на оригинала, членовете се подписаха на всички 160 листа (8 застъпници по 20 листа), подпечатаха ги и тогава... в 23часа ... секретарката бе решила да си прочете правата и задълженията и възкликна "Тук пише, че можем да ви дадем копие от черновата, оригинал ще ми искат". На езика ми беше да кажа "ТОГАВА ДАЙТЕ НИ ЧЕРНОВА! И да изкопират, подпишат и подпечатат още 160 листа!",... ама се въздържах.
Ще си кажете - важно е комисията да е съвестна и да не мами. Ама не! Защото съвестен, но невеж брояч не е спасение. Дали съм предотвратила нечестно броене с "нахалството си" или тази комисия бе оценена за некадърна, че не са им възложили схеми, не знам, ама отидох и направих това, което трябваше, за да защитя НАШИТЕ гласове!

Мирена Бойчева, Фейсбук