Според проф. Дуранкев единодушие в Националния съвет за тристранно сътрудничество по въпроса за минималната работна заплата никога не е имало и едва ли ще има.
„Мога да ви гарантирам, че формулата е предварително ясна. Има европейска директива, според която 50% от средната работна заплата трябва да бъде минимална. Новата формула ще бъде 99% от старата. Няма да има съществена промяна“, заяви професорът.
По думите му в крайна сметка ще бъде постигнато политическо решение.
Той посочи, че появилата се информация за евентуално замразяване показва липса на координация в управлението.
По думите му съществува предварително очертана формула, свързана с европейски изисквания за съотношение между минималната и средната работна заплата.
Михаил Кръстев обаче оспори тази интерпретация. Според него европейската директива не въвежда автоматичен механизъм, а само ориентировъчни показатели като средна и медианна заплата и производителност на труда, които подпомагат националните решения.
„Тя посочва референтни стойности – средна заплата, медианна заплата, производителност на труда и други икономически показатели, които трябва да подпомогнат политиците при вземането на решения. Ние въведохме автоматизъм, който не съществува в директивата“, посочи той.
Той даде пример със значителните регионални различия в страната, като посочи, че средната работна заплата в София е около 2000 евро, докато в други региони е под 1000 евро. По думите му това води до сериозни дисбаланси и в някои случаи минималната заплата достига прекалено висок дял от средната, което затруднява бизнеса.
„Това създава административно изкривяване на пазара на труда. Освен това две от страните в тристранния диалог са принципно против този механизъм“, допълни Кръстев.
Васил Караиванов подчерта, че предстои яснота около правителственото решение. Той отбеляза, че минималната работна заплата има ключово значение за осигурителната система, тъй като върху нея се изчисляват вноските на значителна част от работещите.
По думите му в някои случаи част от възнагражденията все още се изплащат неофициално, което допълнително засилва ролята на минималната заплата като базов ориентир.
Караиванов посочи още, че пазарът на труда в момента е по-благоприятен за работещите заради недостига на кадри и вноса на работна сила.
„Няма хора. Имаме внос на работна сила. Затова договарянето на възнагражденията се определя все повече от недостига на кадри, а не от размера на минималната работна заплата“, коментира икономистът.
Според него бъдещата формула за минималната работна заплата няма да промени съществено реалните възнаграждения, които ще продължат да се определят основно от търсенето и предлагането на труд.
