Те коментираха, че използването на нискоквалифициран труд може да забави технологичното развитие на бизнеса в страната. Друг проблем, който посочиха участниците в дискусията, е, че мигрантите изпращат спечеленото в родината си и тези средства напускат местната икономика.

"Когато трудът е по-евтин, фирмите имат слаб стимул да инвестират в капитал, в автоматизация, нови технологии и повишаване на производителността", каза Георги Вулджев от ЕКИП.

Едва 8,5% от фирмите в България са интегрирали изкуствен интелект до 2025 г., при 20% средно за Европейския съюз.

"Вносът на работници от трети държави доби сериозни мащаби и има изгледи, че в България той ще играе все по-голяма роля. Страната ни е с един от олекотените режими за внос на работна сила".

Вулджев отбеляза още и законодателните предложения за увеличаване на квотите за работници от трети държави. Според него обаче преди да се пристъпи към промени, трябва да има подробен анализ за ситуацията в момента.

"Няколко институции – Агенцията по заетостта, дирекция „Миграция“ и Евростат, имат различни данни за броя на разрешителните, за това в кои сектори работят чужденците и какви заплати взимат те спрямо местните работници".

Атанаска Тодорова от ИССИО обяви, че от 86 държави са работниците, на които разчита българският бизнес.

"В Европа обаче вносът на работници от други държави е от по-малко страни".

Тя обърна внимание на липсата на предварителна оценка за професионалните умения на работниците, които ще бъдат наети, и дали те ще извършат качествен труд.

"Интеграцията на работниците от трети държави е важна, за да не се стигне до проблеми, каквито се наблюдават в други държави", коментира икономистът Димитър Чобанов.