За разликата между Борисов и Хенри IV

 Очевидно, вече не обитаваме една и съща такава. Разминаваме се дори в най-елементарни възприятия. Като това например кое е черно и кое е бяло. Какво е успех и какво е провал. Кое е частна собственост и кое държавна. Кое е право и кое е криво. Какво е лъжа и какво е истина.

По повод на това тотално разминаване между един простосмъртен гражданин като мен и един заседнал във властта управник се сетих за една реплика от пиесата „Хенри IV“ на италианския драматург Луиджи Пирандело: „Аз ли съм, не съм ли аз? Луд ли съм, не съм ли луд?“. Става дума за герой, затворен в собствената си илюзия, скъсал връзките си с реалността. Има известни проблясъци обаче.

Нашият министър-председател май вече няма такива. Той не е в състояние да види нищо друго, освен своята непогрешимост. Собственоръчно си написа „отличен“ за стоте дни на третото си управление. По този начин всеки опит за диалог става безпредметен. Няма никакъв смисъл г-н Борисов да дава интервюта оттук нататък. Няма да научим нищо друго освен, че е отличник.

Но щом е стигнал тази фаза на самоанализ и самооценка, едва ли някога ще се запита: „Аз ли съм, не съм ли аз? Луд ли съм, не съм ли луд?“. Затова отговорът на тази драматична дилема е в нашето поле. Понеже не сме просто зрители на Бойковите изпълнения, a сме освен това и работодатели на министър-председателя. Време е най-сетне да дефинираме границите на нормалността в политиката, в придържането към правилата, към елементарното възпитание, ако щете, в спазването на закона при упражняването на властта. И тогава да решим дали не е време наистина да влязат санитарите…