Разоръжаване под въпрос: САЩ и Китай с взаимни обвинения за ядрените си програми

Става дума за ракети DF-31 с твърдо гориво, разположени в близост до границата с Монголия. Макар САЩ да са съобщавали и по-рано за съществуването на тези силози, за първи път се появява оценка за реалния брой на заредените ракети. В доклада се подчертава, че засега няма индикации Китай да проявява интерес към диалог за ограничаване на стратегическите оръжия.

Това противоречи на изявленията на американския президент Доналд Тръмп от миналия месец, че Вашингтон може да работи по план за денуклеаризация съвместно с Русия и Китай.

Данните на американското разузнаване сочат, че Китай е разполагал с около 600 ядрени бойни глави през 2024 г., като годишният им ръст се забавя в сравнение с предходни години, но тенденцията остава възходяща. Оценките сочат, че до 2030 г. китайският ядрен арсенал може да надхвърли 1000 бойни глави.

В отговор на последните обвинения, от китайското посолство във Вашингтон посочват, че страната следва отбранителна ядрена стратегия, поддържа арсенала си на минимално ниво, необходимо за националната сигурност, и спазва ангажимента си да не извършва ядрени опити.

Говорителят на китайското външно министерство Лин Цзян стига по-далеч в позицията си. На редовен брифинг в Пекин той е категоричен, че именно Вашингтон трябва да предприеме реални стъпки за ядрено разоръжаване, тъй като САЩ е „суперядрена сила с най-големия ядрен арсенал". Според него подобно обвинения целят да оправдаят ускорената модернизация на американските ядрени сили и действия, които подкопават глобалната стратегическа стабилност.

„Китай не участва в ядрена надпревара с никоя държава“, добавя Лин, цитиран от Reuters.