Опасенията са, че напрежението между Мадрид и Вашингтон, възникнало след като премиерът Педро Санчес отказа да позволи американски военни самолети да използват съвместни бази на испанска територия за атаки срещу Иран, може да прерасне в сериозен дипломатически и икономически конфликт. По-рано тази седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп и финансовият министър Скот Бесънт предупредиха, че могат да прекратят търговските отношения с четвъртата по големина икономика в Европейския съюз.

На практика обаче не е лесно САЩ да нанесат директен икономически удар на Испания. Европейският съюз функционира като общ пазар без вътрешни бариери между 27 държави и като единен търговски блок, което прави трудно налагането на отделни санкции срещу една държава членка.

Въпреки това испанският бизнес не подценява риска. Страната е силно зависима от енергийни доставки от САЩ. Над 15 % от петрола, който Испания е внесла миналата година, е бил американски. Освен това само през януари САЩ са осигурили рекордните 44 % от вноса на втечнен природен газ за страната. Прекъсване на подобни доставки би било тежък удар на фона на вече растящите цени на енергията заради конфликта в Персийския залив.

Макар че САЩ представляват под 5 % от общия износ на Испания, евентуално прекъсване на търговските отношения би имало сериозни последици за индустриални региони като автономната област Страната на баските.

„Около 8 % от нашия износ е насочен директно към Съединените щати“, казва пред изданието ръководителят на външните отношения на баското правителство Андер Кабайеро. По думите му всяка промяна в политиката, която засегне енергийния сектор, автомобилната индустрия или производства като машинни инструменти, стомана и алуминий, би била сериозен повод за тревога.

Кабайеро подчертава още, че много от баските продукти са част от по-големи индустриални вериги за доставки, в които участват големи компании от Германия, Франция и Великобритания.

„Дори САЩ да са едва четвъртият ни по големина търговски партньор, потенциалният удар може да достигне около един милиард евро“, предупреждава той.

На този фон президентът на Страната на баските Иманол Прадалес свика извънредна среща на т.нар. „Група за индустриална защита“, в която участват представители на правителството, търговските камари и водещи бизнес организации. Целта е координиране на мерки срещу възможни икономически сътресения, породени от конфликта в Близкия изток. Тази група за бързо реагиране е създадена преди година с цел да ограничава ефекта от митническата политика на администрацията на Тръмп, която Прадалес определи като „предизвикателство, каквото не сме виждали от десетилетия“. Настоящата среща е четвъртата извънредна от създаването на механизма.

„Страната на баските не може да контролира глобалната геополитическа ситуация, но може да реагира бързо, за да защити своята индустрия“, казва Прадалес, като добавя, че скоростта на реакцията ще определи и мащаба на икономическите щети.

Подготовката за най-лошия сценарий на Страната на баските показва колко сериозно испанците приемат икономическите инструменти на Белия дом. Най-често използваният от тях са търговските мита, но администрацията на Тръмп нееднократно е прибягвала и до санкции, включително ограничения върху използването на американската финансова система или достъпа до долара.

Подобен сценарий тревожи особено банковия сектор. Най-голямата испанска банка Santander например наскоро се договори да придобие американската Webster Financial Corporation в сделка на стойност 12,2 милиарда долара. Ако бъде финализирана, тя може да изведе Santander сред десетте най-големи банки за потребителско и корпоративно банкиране в САЩ. Влошаване на отношенията между Мадрид и Вашингтон обаче може да затрудни получаването на необходимите регулаторни одобрения.

Не е изключено обаче заплахите на Тръмп никога да не бъдат реализирани. На финансовите пазари дори се използва изразът „Trump Always Chickens Out“ – или съкратено TACO – който описва ситуация, при която президентът отстъпва, когато икономическите рискове от собствените му решения станат прекалено големи. Досега например не бяха въведени заплашваните по-високи мита срещу държави като Швеция, Норвегия, Германия, Финландия, Франция, Великобритания и Нидерландия заради участието им във военни учения в Гренландия. Не беше наложено и обещаното 200‑процентно мито върху френските вина и шампанско след дипломатически спор с Париж.

Испанското правителство междувременно остава на твърда позиция. Премиерът Педро Санчес заяви, че независимо от заплахите на Вашингтон, страната ще продължи да се противопоставя на войната в Иран.