По данни на Kpler мексиканският износ към Куба достига средно над 12 хил. барела дневно, което представлява около 44% от общия внос на суров петрол на острова. В същото време доставките от Венецуела спадат до около една трета от вноса и са с близо две трети по-ниски спрямо нивата от 2023 г.
Развитието поставя под въпрос твърденията на Доналд Тръмп, че кубинският режим е изцяло зависим от венецуелския петрол. Затова и Вашингтон засилва натиска си върху Мексико, обвинявайки страната, че подкопава американската политика спрямо Куба. Мексиканските власти настояват, че доставките са законни и част от дългогодишната подкрепа за острова. Белият дом обаче разглежда тези доставки не като хуманитарен жест, а като подкрепа за недемократичен режим.
На фона на икономическата криза в Куба и намаляващото венецуелско присъствие, Мексико се утвърждава като ключов енергиен партньор на Хавана. Това обаче рискува да се превърне в нов източник на напрежение в отношенията със САЩ, особено преди прегледа на ключовото търговско споразумение между Вашингтон, Мексико и Канада – USMCA – през 2026 г.
Освен това САЩ вече започнаха да конфискуват танкери, свързани с венецуелски петрол. Съществува реален риск такива на мексиканската държавна компания PEMEX или нейни партньори също да попаднат в „черния списък“ на OFAC – Службата за контрол на чуждестранните активи. Това би парализирало мексиканския износ за САЩ, който и без това се е сринал почти на половина между 2023 и 2025 г.
Доналд Тръмп има и друг инструмент под ръка. Той вече използва митата като инструмент за натиск по въпроси като миграцията и сигурността. Петролът за Куба може да се превърне в поредния повод за икономически санкции срещу Мексико.
Президентът Клаудия Шейнбаум досега успяваше да смекчи заплахите на Тръмп чрез екстрадиции на лидери на картели и мерки срещу нелегалната миграция. В понеделник обаче тя остро разкритикува залавянето на Мадуро, заявявайки, че „едностранни действия и инвазии не могат да бъдат основа на международните отношения през XXI век“.
