Мексико стана основен енергиен доставчик на Куба. Какви рискове крие това за страната?

По данни на Kpler мексиканският износ към Куба достига средно над 12 хил. барела дневно, което представлява около 44% от общия внос на суров петрол на острова. В същото време доставките от Венецуела спадат до около една трета от вноса и са с близо две трети по-ниски спрямо нивата от 2023 г.

Развитието поставя под въпрос твърденията на Доналд Тръмп, че кубинският режим е изцяло зависим от венецуелския петрол. Затова и Вашингтон засилва натиска си върху Мексико, обвинявайки страната, че подкопава американската политика спрямо Куба. Мексиканските власти настояват, че доставките са законни и част от дългогодишната подкрепа за острова. Белият дом обаче разглежда тези доставки не като хуманитарен жест, а като подкрепа за недемократичен режим.

На фона на икономическата криза в Куба и намаляващото венецуелско присъствие, Мексико се утвърждава като ключов енергиен партньор на Хавана. Това обаче рискува да се превърне в нов източник на напрежение в отношенията със САЩ, особено преди прегледа на ключовото търговско споразумение между Вашингтон, Мексико и Канада – USMCA – през 2026 г.

Освен това САЩ вече започнаха да конфискуват танкери, свързани с венецуелски петрол. Съществува реален риск такива на мексиканската държавна компания PEMEX или нейни партньори също да попаднат в „черния списък“ на OFAC – Службата за контрол на чуждестранните активи. Това би парализирало мексиканския износ за САЩ, който и без това се е сринал почти на половина между 2023 и 2025 г.

Доналд Тръмп има и друг инструмент под ръка. Той вече използва митата като инструмент за натиск по въпроси като миграцията и сигурността. Петролът за Куба може да се превърне в поредния повод за икономически санкции срещу Мексико.

Президентът Клаудия Шейнбаум досега успяваше да смекчи заплахите на Тръмп чрез екстрадиции на лидери на картели и мерки срещу нелегалната миграция. В понеделник обаче тя остро разкритикува залавянето на Мадуро, заявявайки, че „едностранни действия и инвазии не могат да бъдат основа на международните отношения през XXI век“.