Реформи в спешната помощ биха спасили повече човешки животи

След жестоката катастрофа, отнела живота на шестима и предизвикана от 18-годишен неопитен шофьор след употреба на алкохол, Държавната агенция по безопасност на движението ще провери школата, където се е обучавал младежът, както и документацията около изпита, който е положил.

Държавната агенция предупреждава за проблеми в областта на спешната помощ и изоставане във времето за реакция при пътни инциденти. Съществуващите спешни отделения не са достатъчно осигурени кадрово, технологично и финансово.

Продължава да бъде сериозен дефицитът на лекари. Значителна част от смъртните случаи настъпват в рамките на първите минути след инцидента. Намаляването на времето за оказване на медицинска помощ от 25 на 15 минути може да намали смъртността с една трета.

Лозан Лозанов е медицински фелдшер от 38 години в отделението за спешна помощ в Шабла. „Ние сме изнесен център на Каварна, за да сме по-близко до пострадалите, до пациентите. Презумпцията е спешното отделение да съществува на 18-20 километра от филиала”, обяснява Лозанов.

Медицинският екип покрива района до границата с Румъния и всички села в общината. Това е един от най-тежките участъци, особено през зимата, когато често е затворен главният път Дуранкулак-Варна.

„Когато ни се обади оператор, сме длъжни на първата минута да сме в линейката. И да се насочим по най-бързия начин към пострадалия. Тук е север, с повече критични снегонавявания, когато се справяме със затруднения”, разказва Лозанов.

Според доклада на Държавната агенция за безопасност на пътищата в страната има неравнопоставеност по отношение на времето за достъп до спешна медицинска помощ. Налице са съществени различия както в рамките на районите на обслужване от един Център за спешна медицинска помощ, така и между отделните области. В Ямбол например на 16 000 души се пада по един мобилен екип, а в област Велико Търново, Пловдив и Бургас такъв екип е разпределен между 140 000-210 000 души.

Според пътни експерти, фалшивите сигнали до тел. 112 допълнително усложняват работата на медиците. „От 40 до 50 процента от повикванията са фалшиви и тук прокуратурата трябва да повдига обвинения и да вкарва хора в затвора за фалшиви повиквания. Тези обаждания харчат ресурс, който е животоспасяващ”, заявява Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.

В доклада се посочва още, че системата за спешна помощ не разполага с възможности за използване на специализиран санитарен транспорт за труднодостъпни райони и няма достатъчно обучени парамедици. „Съществува частен ресурс от оборудвани мотори за такъв тип дейност - АТВ-та, но няма координация с държавните центрове за Спешна помощ и няма начин за финансиране на тези частни структури. Хеликоптерът, който се занимаваше с тази дейност приключи работа. В момента няма хеликоптер”, казва Владимир Тодоров.

Според експерти, поставянето на изнесени пунктове по магистралите и най-натоварените пътни участъци може да намали броя на жертвите. Друга идея е шофьорите с дълъг стаж зад волана да минават опресняващи курсове за оказване на първа помощ.