В опит да се преодолеят тези пречки, пише Politico, Европейската комисия ще представи в сряда амбициозното предложение EU Inc., чиято цел е да ускори процеса на създаване и развитие на компании в целия съюз. Според чернова на плана, цитирана от изданието, основателите ще могат да регистрират фирма за по-малко от два дни, при максимална такса от 100 евро, изцяло дигитално. Компаниите ще имат възможност да въведат и програма за акции за служителите на ниво ЕС.

Това е рядък сигнал на подкрепа от Брюксел към стартъпите след години на пренебрежение, през които политиците се фокусираха върху овладяване на американските технологични гиганти. Google, Meta и Apple бяха глобени с милиарди евро, докато най-ценната европейска технологична компания – нидерландската ASML – е оценявана на 465 млрд. евро, спрямо трилионите долари пазарна стойност на американските компании.

„По същество никой не се интересуваше и никой не обръщаше внимание“, казва Ан Метлър, член на борда на фонда за технологични стартиращи компании на ЕС (EIC) и бивш изпълнител във фонда за чисти технологии Breakthrough Energy, подкрепян от Бил Гейтс. „Сега, когато Европа изостава още повече от САЩ и Китай, стартъпите се възприемат като актив, а проблемите им – като политически приоритет. Но не е ли твърде късно?“

Предизвикателствата пред европейските стартиращи компании

Европейците са не по-малко амбициозни да създават технологични компании от американците или китайците – континентът е дом на 35 000 стартъпа в ранна фаза, повече от всеки друг регион, според данни на Комисията. Проблемите започват, когато основателите искат да достигнат по-голям пазар, да привлекат капитал или да привлекат топ таланти.

Те се сблъскват с 27 различни режима за създаване на компания, 27 капитали и 27 начина за наемане и възнаграждение на персонала. Често по-лесният вариант е да се преместят извън ЕС.

През последното десетилетие повече от 700 млрд. евро пазарна стойност на технологични компании е напуснала Европа, след като европейски фирми са били купени от чуждестранни инвеститори или са се листнали другаде, сочи изследване на McKinsey и шведската инвестиционна група EQT.

Решението EU Inc. и ролята на Брюксел

Основателите на стартъпи от години настояват за премахване на бюрократичните бариери.

„Френската асоциация France Digitale отдавна призовава за по-добър достъп до пазара, финансиране и кадри за европейските стартъпи“, казва Майя Ноел, изпълнителен директор на организацията. „Промяната е, че сега Брюксел най-сетне слуша.“

Предишни усилия бяха насочени към синхронизиране на визовите политики и системите за възнаграждение с акции, но инициативите бяха предимно страново-ориентирани и не постигнаха широк резонанс.

С втория мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Комисията се наблюдава промяна в подхода. Тя обеща нов паневропейски правен статут за подпомагане на иновативни компании – обхващащ регистрация, наемане, данъчно третиране и несъстоятелност – и назначи първия комисар за стартиращи компании в ЕС, българката Екатерина Захариева.

Ирландският милиардер и основател на Stripe Джон Колисън приветства стъпката: „Политиците в Брюксел се фокусират върху правилните въпроси“.

Но представянето на предложението е само началото. Европейските стартъпи продължават да се сблъскват с недостиг на финансиране на късен етап и често търсят инвеститори от САЩ, което води и до преместване на компаниите отвъд Атлантика. Това поставя акцент върху нуждата от по-интегриран европейски финансов пазар, който да събира капитал за по-рискови инвестиции.

„Фундаментално условие за устойчив растеж е истински съюз на спестяванията и инвестициите с напълно интегриран и ефективен капиталов пазар, който канализира спестяванията в продуктивни инвестиции“, се посочва в проект на заключенията на европейските лидери.

Европейската комисия работи и върху Закон за иновациите – инициатива, която ще насърчава правителствата да купуват повече от стартъпите.