Рекордни спестявания: Българите държат над 100 млрд. лева в банките и изчакват

Към края на единадесетия месец на 2025 г. спестяванията на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, достигат 100,88 млрд. лева, което се равнява на 45,9% от прогнозния БВП. Само за един месец сумата се е увеличила с около 2,9 млрд. лева.

На годишна база ръстът е 15,8% или близо 13,7 млрд. лева в номинално изражение. За сравнение – през ноември 2024 г. депозитите на домакинствата са били 87,1 млрд. лева.

Какво се случва с останалите депозити?

Спестяванията на нефинансовия бизнес възлизат на 48,62 млрд. лева към края на ноември, което представлява 22,1% от БВП. На годишна база те нарастват с 8,9%.

Депозитите на финансовите предприятия достигат 4,59 млрд. лева, или 2,1% от БВП, като отбелязват годишен ръст от 19,6%.

Общо депозитите на неправителствения сектор в България достигат 154,09 млрд. лева, което е 70,2% от прогнозния БВП. На годишна база увеличението е 13,6%.

Рекорд, но предпазливост 

Прехвърлянето на границата от 100 млрд. лева показва силна склонност към спестяване и предпазливо поведение на домакинствата. Вместо да харчат или инвестират, много българи предпочитат да държат парите си в банките.

Според БНБ този процес е пряко свързан с очакваното присъединяване на България към еврозоната. В последната си макроикономическа прогноза централната банка допуска, че годишният ръст на депозитите на неправителствения сектор ще се ускори до 15,7% в края на 2025 г.

Основната причина е по-интензивното депозиране на свободни средства преди въвеждането на еврото, с цел последващо автоматично превалутиране.

Как реагират банките?

Част от търговските банки вече обявиха временно премахване на таксите за внасяне на левове по сметка – както на каса, така и чрез банкомати. Тези средства ще бъдат автоматично превалутирани в евро след влизането на България в еврозоната, отбелязват от БНБ.

Какво означава това за икономиката?

Ръстът на депозитите означава, че банковата система разполага с висока ликвидност и е стабилна в навечерието на присъединяването към еврозоната.

В същото време обаче данните подсказват повишена предпазливост сред домакинствата. Вместо да харчат или да инвестират, много хора избират да държат парите си в банките, което говори за несигурност и отлагане на потреблението.

Това поведение осигурява спокойна финансова среда и улеснява прехода към еврото, но има и обратна страна – средствата остават в голяма степен пасивни и не се превръщат в двигател на икономическия растеж чрез по-високо потребление или инвестиции. С други думи, българите разполагат с рекордни спестявания, но засега предпочитат да ги държат „на изчакване“.