Резултати и изводи след една година война между Русия и Украйна

- Войната се върна в Европа и то за дълго;

- След година сражения силите между двете армии са изравнени, а позициите на Киев и Москва – непримирими. Следователно войната ще продължи още дълго.

- Настъпва коренна промяна в представите за съвременната война. Артилерията е реабилитирана напълно, въздушната мощ вече не изглежда като решаващ фактор за победа, в Украйна руските самолетите са ползвани за ракетен обстрел, но почти никога не бомбардират.

- Свидетели сме на най-голямото разместване на население в Европа след 1945 г. Над 8 милиона украинци напуснаха страната си, а още 5-6 милиона са вътрешно разселени. От продължителността на войната ще зависи колко трайни ще бъдат тези пространствено-демографски промени.

- Конфронтацията между Русия и Запада се засили до краен предел и това не е моментно напрежение, а новата нормалност.

- Агресивността на Русия сплоти евроатлантическите редици, съюзническата спойка между САЩ и Европа е по-силна от всякога през този век. Но има и изключения – като черни овце (или бели лястовици) се очертаха Турция и Унгария в НАТО и пак Унгария в ЕС.

- Войната на Русия в Украйна до известна степен отложи двуполюсния момент в световния геополитически баланс. Преди година съперничеството между САЩ и Китай беше на път да се превърне в главна ос на международната политика, докато сега усилията на Запада за обуздаване на руската агресивност в Европа отклониха вниманието от Източна Азия и тамошния претендент за световна хегемония.

- Настоящата война възражда важността на ракетно-ядреното сдържане, което създаваше прословутия „баланс на страха“ по времето на Студената война. Главната причина конфликтът в Украйна да не е завършил с бързо поражение за Москва, е фактът, че Русия има много ядрени бойни глави и ракети с голям обсег. Точно това възпира западните съюзници от изпращане на войски в Украйна.

- Възможността безконтролни авторитарни лидери на големи и силни държави да правят ирационален военно-политически избор е главната опасност за международната стабилност. Решението на Путин да нападне Украйна не е логично от гледна точка на баланса ползи/вреди за Русия. В демократичните държави възможността за прокарване на ирационални решения е сведена до минимум, защото там властта инкорпорира множество интереси, чиито сбор обикновено дава някакъв разумен компромисен краен резултат. При авторитарните режими курсът на държавния кораб става заложник на амбициите, фобиите и комплексите на лидера. Особено опасно е, когато той чувства, че биологичният му часовник тиктака, а още не извършил великите дели, с които да смае света и да остане в историята . Това важи за Путин, но дръжте под око и Си Дзинпин.

Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество