Румен Леонидов: Няма да се оправим, докато не се преселим в Отвъдното всички, в които живурка соца

А и това "чисто" вече е замърсено от пристрастията и хленченето ни - на нас, старите, които описваме на внуците си колко богат беше животът ни в панелките, с еднотипните мебели, със забраните да говорим каквото мислим, да посещаваме роднините си в чужбина, да живеем в София, ако не сме родени в столицата и пр. Това казва в интервю за Impresiо.dir.bg поетът Румен Леонидов.

Има още милиони българи сред нас, за които свободата им е нещо излишно. Те са нещастни, защото винаги са правили онова, което им е казвал някой над тях в йерархията. Те са били изпълнители, и само такива. Сега пак са същите, но получават ниски заплати и пенсии, защото в повечето случаи нямат нито съвременна професионална подготовка, нито инициативност, нито вродено или присвоено чувство за риск в някакъв вид предприемачество, категоричен е поетът.

Българите у нас се примиряват с всичко, до степен на незаинтересованост. Това не е нация от индивиди, а множество, склонно да изтърпи безропотно доживотната си участ на бъдеща животинска тор. Младите не емигрират, те просто се евакуират, защото публичната атмосфера мирише лошо, вони на старчески дрехи, на прашен дрешник, на безнадеждност. С всекидневни проблясъци на озлобление и насилие върху околните, обикновено върху много по-слабите от нас, смята Леонидов.