Рушене на светското образование, формален диалог. Какви са критиките към „Добродетели и религии“?

Според проучване на агенция „Тренд“, публикувано в края на март, 57% от българите одобряват въвеждането на предмет по религия в редовната учебна програма. Подкрепата е по-висока сред хората над 70 години, докато сред младите под 30 години одобрението е по-ниско. Около 60% от анкетираните вярват, че обучението по религия може да допринесе за изграждането на морални ценности у учениците.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че не се предлага задължителен час по религия, а по-скоро час по възпитание в добродетели. По думите му децата учели за Зевс, защо да не учат и за Исус.

Предложението е за въвеждане на предмет „Добродетели и религии“ от първи клас, който да бъде недогматичен и с плуралистичен подход. Концепцията на програмата ще бъде публикувана на 8 май. ​По думите му няма да се пишат оценки.

Религиите ще се изучават в културологичен и исторически аспект, и ще предложим различна от сегашната - неконфесионална програма. Това няма да е задължителен час по вероучение, а ще е задължителен час по възпитание в добро, каза днес пред журналисти на дискусията министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

В същото време след официалните изказвания в дискусията, след молба от гражданин в залата всеки присъстващ, който желае учениците в първи клас да учат конфесии, и Българският партиарх Даниил вдигна ръка.

Патриархът ни, който преди месеци се снима усмихнат до уши до посланика на държавата-терорист Русия Елеонора Митрофанова, заяви днес, че е време „българската държава да върне религиозното образование на подобаващото му място в българското училище“.

Някои участници изразиха притеснения относно начина на организиране на дискусията, като посочиха, че достъпът е бил ограничен и не всички заинтересовани страни са били уведомени навреме. ​

Граждански критики

Гражданските критики към предложението за въвеждане на предмет „Религия и добродетели“ в българските училища, изразени по време на и след дискусията в НДК на 24 април 2025 г., обхващат няколко основни направления:

- Липса на прозрачност и публичност, ограничен достъп до събитието, съмнения за формален диалог

Няколко граждански организации и активисти заявиха, че не са били поканени или своевременно уведомени за събитието, въпреки че темата е от широк обществен интерес. Част от присъстващите изразиха мнение, че събитието е било организирано като формалност, а не с реална цел за чуваемост на мненията и съображенията на гражданското общество.

- Опасения за нарушаване на светския характер на образованието

Много граждани и правозащитни организации изразиха тревога, че дори и в неконфесионален вариант, темата за религията в образованието създава предпоставки за религиозно влияние в държавното образование, което противоречи на Конституцията.

Аргументира се, че изучаването на религии трябва да се води изцяло културологично и исторически, без да се смесва с възпитателни цели и без внушения за „правилно поведение“ на база религиозни учения.

- Притеснения относно възрастовата пригодност

Родители и експерти поставиха въпроса дали е подходящо ученици още в първи клас да бъдат въвеждани в теми, свързани с религията и морала, които са сложни и изискват зрялост и критично мислене. Има тревоги, че децата ще получават едностранчива информация, особено в контекст на преподаватели с определени религиозни убеждения.

- Критика към формата на преподаване

Педагози изразиха съмнение, че в реални условия (особено в малки населени места) няма да има достатъчно подготвени учители за такъв предмет, и че съществува риск той да бъде воден от неподготвени кадри.

Има съмнения, че дори в неконфесионален вариант, предметът ще бъде „подменен“ де факто с вероучение, ако бъде оставен в ръцете на местните училища и учители без ясен контрол.

ФрогНюз