Първото дело – „Медаров срещу България“ – се отнася до предполагаемо нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията за правата на човека (презумпция за невиновност).

Жалбоподателят Любомир Медаров беше предмет на публични изявления от страна на главния прокурор, говорителя на Прокуратурата и наблюдаващия прокурор във връзка с наказателно производство за шпионаж през 2021 г. ЕСПЧ установява, че сравненията със скандали от Студената война и изрази като „престъпна дейност“, „предатели“ и „член на група, извършила престъпления“ създават впечатление, че Медаров е участвал умишлено в шпионска мрежа още в началото на разследването.

Съдът присъжда обезщетение от 3 000 евро за неимуществени вреди и 1 800 евро за разходи и разноски.

Второто дело – „Вукев и други срещу България“ – се отнася до условията на задържане в затвора в Пазарджик и следствените арести в Пазарджик и Русе между 2014 и 2017 г. Жалбоподателите се позовават на чл. 3 от Конвенцията (забрана на изтезания).

ЕСПЧ установява нарушение, като се позовава на водещото дело „Нешков и други срещу България“.

Съдът присъжда на двама от жалбоподателите по 5 100 евро за неимуществени вреди, а на третия – 3 000 евро. Всеки от тях получава и по 250 евро за разноски.