Случаят излезе извън съдебната зала. Днес пред съда в Кочани се събраха граждани и близки на Ива, а в залата пристигнаха български депутати от „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Възраждане“. Протест имаше и в София – пред посолството на Република Северна Македония граждани поискаха справедлив процес и възможност 23-годишната жена да се лекува в България. Демонстрацията е организирана от Фондация „Македония“, а сред участниците беше и бащата на Ива – Симеон Михайлов.
Казусът стигна и до българските институции. Министерството на външните работи реагира на отказа Ива да замине за лечение, а президентът Илияна Йотова потърси съдействие от президента на Северна Македония Гордана Силяновска.
Всичко това се случва на фона на по-големия нерешен въпрос – за правата на хората с българско самосъзнание в Северна Македония и европейския път на страната.
„Правото на лечение и правото на живот“
Пред съда в Кочани днес се събраха близки и граждани в подкрепа на Михайлова. Сред тях имаше и местни жители. В съдебната зала присъстваха български народни представители от различни политически сили.
Протестиращите настояват Ива да получи възможност да продължи лечението си в България. Част от тях изразиха и съмнения дали процесът срещу нея се води обективно.
„Гласността е нашето най-силно оръжие. Искаме да дадем гласност, за да има честен процес“, заяви един от участниците, цитиран от БНТ. Друг протестиращ обобщи позицията си с думите: „Сакаме правда, а правда у Македония тежко“.
Протест имаше и в София. Граждани се събраха пред посолството на Република Северна Македония по инициатива на Фондация „Македония“. Искането отново беше Михайлова да получи възможност да се лекува в България.
„Този протест е с едно искане. Тя да получи правото на лечение и правото на живот“, заяви участник в демонстрацията.
Сред протестиращите беше и бащата на Ива – Симеон Михайлов. Той благодари за подкрепата и призова дъщеря му да получи възможност възможно най-скоро да започне необходимото лечение.
„Искаме само справедливост и час по-скоро да се прибере дъщеря ни, детето, за да не остане траен инвалид и да може да се лекува в България“, каза той.
Фондация „Македония“ поставя случая и в по-широк контекст. Организацията обяви демонстрацията за мирен акт на подкрепа за Ива, но и за начин да бъде привлечено внимание към положението на хората с българско самосъзнание в Северна Македония.
Как Ива стигна от катастрофата до подсъдимата скамейка?
Историята започва в началото на октомври 2025 г. Ива пътува от Кочани към Щип. Близо до разклона за родния ѝ град полицаи са спрели автомобил за проверка.
По версията на Михайлова насрещно движеща се кола опитва да заобиколи спрения автомобил, навлиза в нейната лента и я удря. Колата на Ива е тежко деформирана, а тя остава заклещена в нея.
След инцидента е откарана в спешното отделение в Кочани. Ива разказва, че въпреки силните болки първоначално не са установени тежки травми. По нейно настояване е транспортирана до болница в Скопие, където решават да я оставят за лечение.
Часове по-късно полицията взема българския и северномакедонския ѝ паспорт. Впоследствие срещу нея е повдигнато обвинение във връзка с катастрофата и ѝ е наложена мярка, която ограничава възможността ѝ да напуска Кочани.
Така пострадалата в катастрофата се оказва и обвиняема за причиняването ѝ.
Една катастрофа, три експертизи и противоположни заключения
Кой е навлязъл в насрещното платно е основният спор по делото. Изготвени са три експертизи.
Едната сочи, че Ива е навлязла в насрещното движение. Другите две стигат до обратен извод – че автомобилът срещу нея е навлязъл с близо метър в нейната лента, докато е заобикалял спрян за полицейска проверка автомобил.
Днес съдът изслуша и последния свидетел – полицая Антонио Гигов, който е бил на мястото по време на инцидента. Той заяви, че не е видял самия сблъсък, защото бил ангажиран с проверка на друг автомобил.
Дейвид Кръстов, който твърди, че е видял удара, дава друга важна за делото версия – че Ива не е напускала своята лента. Гигов заяви, че не помни Кръстов да е бил на мястото. Друг свидетел – Франческо Наков – обаче твърди, че Кръстов е бил там и е помагал непосредствено след катастрофата.
Така съдът трябва да прецени не само различните свидетелски показания, но и противоречащите си експертни заключения.
Спор и за медиите
Днешното заседание започна и с напрежение около присъствието на медиите.
Прокурорът поиска да бъде забранено снимането по време на процеса. Повод стана интервю на БНТ със свидетеля Дейвид Кръстов. Според прокурора телевизията е излъчила негови показания от съдебната зала. От БНТ заявиха, че това не е вярно. Телевизията уточни, че интервюто е записано извън съда, след като Кръстов вече е дал показанията си в открито заседание и те са били протоколирани.
Медиите, които отразяват процеса в Кочани, имат разрешение за снимане от председателя на Върховния съд на Република Северна Македония.
Прокурорът поиска и отлагане заради големия брой хора от България в залата. Според него местата трябва да бъдат предоставени с предимство на близките на пострадалите по делото.
Докато съдът решава кой е виновен, Ива чака лечение
Съдебният спор има и друга страна – здравословното състояние на Михайлова.
При катастрофата тя получава тежки травми на гръбначния стълб. Ива разказва, че има счупен прешлен L5 и пукнат L4, както и сериозни проблеми с движението на левия крак. По думите ѝ той периодично се парализира.
Тя твърди, че се нуждае от хирургична интервенция и че ранното лечение е важно за възстановяването ѝ. По случая са представяни медицински документи, според които необходимият метод не се прилага в Северна Македония, но е достъпен в България, Турция и Израел.
Михайлова неведнъж иска разрешение да замине за лечение. Към молбите са представяни медицински документи и становища. Съдът отказва.
На 20 август Апелативният съд в Щип потвърди отказа на Основния съд в Кочани. Според решението медицинското становище доказва наличието на увреждане, но не доказва в достатъчна степен, че процедурата е спешна или задължителна. Съдът приема и че лечение може да бъде получено в Северна Македония. Решението е окончателно.
България се намеси: „Смисълът на лечението е да предотврати последиците“
Позицията предизвика реакция от българското Министерство на външните работи.
От ведомството определиха като „особено обезпокоително“, че съдът не е отдал необходимото значение на медицинските заключения за състоянието на Ива и на информацията, че предписаното лечение не може да бъде осигурено в Северна Македония.
Според МВнР интервенцията не е лечение „по желание“, а необходима част от терапията, определена от специалисти. Целта е да бъде предотвратено влошаване и настъпването на необратими последици.
От министерството определиха като „нехуманен“ подхода необходимостта от лечение да бъде поставяна под съмнение, защото най-тежките последици все още не са настъпили.
„Смисълът на своевременното лечение е именно да предотврати настъпването на тези последици“, заявиха от МВнР.
Българската страна съобщи, че използва дипломатически и правни механизми в опит Ива да получи необходимото лечение.
Президентът Йотова писа на Силяновска – отговор няма
Случаят стигна и до президентско равнище. Президентът Илияна Йотова съобщи, че на 11 август е изпратила писмо до президента на Северна Македония Гордана Силяновска. В него тя поставя случая на Ива Михайлова и търси съдействие.
„В това писмо я помолих също и като човек, и като жена да помогне на това 23-годишно момиче да не стане инвалид“, каза Йотова.
По думите ѝ към момента на изявлението отговор от Силяновска не е получен.
Йотова обяви още, че в средата на септември ще има среща с генералния секретар на Съвета на Европа в Страсбург и възнамерява да постави там случая на Ива.
Мълчанието на Силяновска трудно може да бъде прието за нормално в отношенията между две съседни държави. Още повече че писмото идва лично от президента на България и засяга здравето на 23-годишна жена, изправена пред риск от трайно увреждане. Българският държавен глава не иска политическа отстъпка, а съдействие за лечение. Да не последва дори отговор на подобно обръщение е трудно защитимо и на човешко, и на институционално, и на дипломатическо ниво.
По-големият спор – българите и Северна Македония
Случаят на Ива се развива на фон, който трудно може да бъде пренебрегнат. Положението на хората с българско самосъзнание в Северна Македония от години е предмет не само на спорове между София и Скопие, но и на наблюдение от европейски институции.
Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа – ECRI – е изразявала тревога за нападения срещу хора, които се самоопределят като българи, и срещу български културни центрове. Органът е коментирал и действията срещу регистрации на български сдружения.
В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през 2026 г. беше поставен и въпрос за езика на омразата и враждебността срещу представители на българската общност.
Европейската комисия също отчита по-широки проблеми с дискриминацията в Северна Македония. Според последния ѝ доклад националният или етническият произход е най-често посочваното основание в разглежданите през 2024 г. случаи на дискриминация.
Това не доказва дискриминация в случая на Ива. Показва обаче средата, в която казусът се развива и причината реакциите около него да излизат далеч извън съдебната зала в Кочани.
И всичко това – докато Скопие чака ЕС
Този случай се развива в държава, която настоява да стане член на Европейския съюз, но все още не е изпълнила едно от ключовите условия за следващата стъпка по този път – вписването на българите в конституцията.
Северна Македония проведе първата междуправителствена конференция с ЕС през юли 2022 г., а скринингът приключи през декември 2023 г. Оттогава обаче страната не е направила необходимата конституционна промяна, с която сред народите, чиито представители живеят в държавата, трябва да бъдат посочени и българите. Европейската комисия отбелязва в доклада си за 2025 г., че дори не е направен опит тези промени да бъдат приети.
И тук Скопие трудно може да прехвърли отговорността върху София. Вписването на българите отдавна не е просто българско двустранно искане. То е част от условията, приети в европейския процес. Само преди три месеца, на 2 юни 2026 г., председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви именно в Скопие, че приемането на договорените конституционни промени остава „единственият път напред“ към формалното започване на преговорите.
Въпросът за отношението към хората с българско самосъзнание не може да бъде представян като досаден спор между две съседни държави, който няма отношение към членството в ЕС. Има. Европейският процес изисква не само промяна на няколко думи в конституцията, а работещо върховенство на закона, защита от дискриминация и реални гаранции за правата на гражданите. През февруари 2026 г. ЕС отново подчерта необходимостта от реформи в съдебната система, борбата с корупцията и план за защита на правата на хората, принадлежащи към малцинства или общности.
Случаят на Ива Михайлова поставя неудобен въпрос пред държава кандидат за ЕС: как изглеждат европейските ценности на практика, когато 23-годишна жена с българско гражданство близо година не може да напусне страната за лечение, а президентът на Северна Македония не отговаря на писмо от президента на България с молба за съдействие?
Един съдебен процес и въпросът колко време има Ива
Кой е причинил катастрофата трябва да установи съдът. И точно затова противоречията в доказателствата са важни. Една експертиза сочи Ива Михайлова, други две стигат до обратния извод. Единственият свидетел, който твърди, че е видял самия сблъсък, казва, че тя не е напускала своята лента. Полицаят, който е бил на мястото, признава, че не е видял момента на удара.
Съдът трябва да прецени всичко това и да установи отговорността. Но едно не би трябвало да зависи от присъдата – правото на лечение.
Ива е обвиняема по дело за катастрофа. Това не означава, че здравето ѝ може да чака края на съдебния процес.
А то чака вече близо 11 месеца.
Българското Министерство на външните работи предупреждава за риск от влошаване и необратими последици. Медицински документи сочат необходимост от интервенция, а българската страна настоява тя да получи възможност за лечение.
Президентът на България лично поиска съдействие от президента на Северна Македония. Отговор поне към момента на публичното изявление на Илияна Йотова няма.
Това вече трудно може да бъде обяснявано единствено с хода на едно наказателно дело. Държавата има достатъчно механизми да гарантира присъствието на обвиняем пред съда. Въпросът е защо един от тях трябва да води до ситуация, в която лечението на 23-годишна жена се отлага с месеци.
Съдът може да има нужда от време, за да установи истината за катастрофата. Увреденото човешко тяло не се съобразява със съдебния календар.
И може би затова днес посланието от Кочани и София е толкова просто. Граждани протестират, български депутати седят в съдебната зала, а близките на Ива продължават да настояват за едно и също – тя да получи възможност да се лекува.
Защото съдът може да реши кой е виновен и след месеци. Някои последици за здравето обаче не могат да бъдат поправени със задна дата.
