„От 2000 г. съм в МВР и за съжаление не са много колективните средства за защита (КСЗ), за които имаме документи за укриване в София. През 70-те и 80-те години е имало подобна политика в държавата и са се пригодявали сутерените на сгради за подобен тип съоръжения“, каза комисар Илия Георгиев, началник отдел „Превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Той посочи, че към момента нормативната уредба, която се прилага за съществуващите КСЗ – бомбоубежища и скривалища при радиация и химическа атака, има недостатъци и трябва да бъде актуализирана.

Комисар Георгиев изнесе професионална лекция за скривалищата, което бе опреснителна информация по задължителния за всички ВУЗ-ове преди 1989 г. предмет ОЗНС – Организация и защита на населението и народното стопанство.

„Бомбоубежище е разговорен термин, но според нормативната уредба, това са колективни средства за защита (КСЗ) и биват скривалища и противорадиационни укрития – защита на населението при въздушно нападение с бойни-отровни вещества, химическа атака и ядрено оръжие. КСЗ са подземните инженерни съоръжения, изпълнени с двойно преназначение – метрополитени, гаражи и подобни, включително, ако са проектирани и предвидени за такава цел.“ Според състоянието на съоръженията – колко бързо могат да бъдат приведени в готовност са категоризирани в 4 категории.

„Подобен тип съоръжения са предвидени да укрият хората от бойни промишлени отровни вещества и радиоактивни и имат филтърно-вентилационна уредба за пречистване на въздуха, подава се въздух под налягане и има надналягане в скривалището, за да не се пропуска въздух отвън. Другото е свързано с херметизация на съоръжението. В случай на нападение и оръжие това скривалище може да предпази хората от отломки и други щети.“