По думите на Ханданович първата ядрена електроцентрала в Сърбия може да бъде включена към електропреносната мрежа до 2040 година.

По време на среща с делегация на руската държавна корпорация Росатом, водена от генералния директор Алексей Лихачов, министър Джедович Ханданович подчерта, че първите два етапа от развитието на ядрената програма трябва да приключат до 2032 г. До този момент се очаква допълнително развитие на технологията на малките модулни реактори, което ще даде възможност и на Сърбия да разгледа тази опция. „Когато се подготвим институционално, регулаторно и кадрово, ще можем да изберем партньор и носител на технологията и да навлезем в процеса на изграждане, така че след 2040 г. да имаме ядрена електроцентрала, включена към мрежата“, заяви министърът.

Алексей Лихачов запозна сръбската страна с опита на Росатом, с проектите, които компанията реализира в момента, както и с плановете ѝ за бъдещето. Той подчерта, че корпорацията работи по около 30 енергоблока с голяма и малка мощност в девет държави, сред които Китай, Индия, Египет, Турция и Унгария. Според него евентуално сътрудничество със Сърбия може да включва обмен на опит и знания в рамките на съвместна работна група. „Нашите експерти могат да си сътрудничат в области като информирането и обучението на обществеността, укрепването на кадровия капацитет и анализа на регулаторната рамка.“

На срещата присъства и руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко. Водена от стремежа да диверсифицира енергийния си сектор и да се отдалечи от зависимостта от руския газ, Сърбия все по-активно разглежда идеята за изграждане на ядрени мощности на своя територия.

Обществен дебат за възможностите за използване на ядрената енергия беше открит на 10 юли 2024 г., след като пет министерства в сръбското правителство подписаха меморандум за разбирателство с 20 научни института и организации в тази област.

Макар Русия да загуби доминиращата си позиция в износа на нефт и газ след началото на войната в Украйна през 2022 г., тя остава най-големият световен доставчик на ядрено гориво с дял над 40% от глобалния пазар. За държавите с реактори от руско производство тази зависимост е още по-силна, тъй като Росатом управлява 18 реактора на територията на Европейския съюз, като по-голямата част от тях се намират в Централна и Източна Европа. Именно тази зависимост доведе до изключването на Росатом и руските ядрени материали от санкционните пакети, приети в Брюксел. В същото време САЩ, Великобритания, Франция и ключови западни доставчици на ядрено гориво обявиха планове за увеличаване на собствените си мощности за обогатяване на уран и за изграждане на реактори в цяла Европа.

Белград е изправен пред необходимостта да вземе стратегическо решение, отчитайки дългосрочните последици. В момента Сърбия произвежда близо 70% от електроенергията си от въглища, но се е ангажирала напълно да се откаже от тях до 2050 г. За да изпълни тази цел, страната ще трябва да включи ядрената енергия в енергийния си микс, заедно с по-голям дял на възобновяемите източници.