То е било съобщено на съюзниците в началото на юни чрез писмен документ. Предвижданите съкращения включват: намаляване на изтребителите F-16 и F-15E от около 150 на 100; редуциране на морските разузнавателни самолети от 26 на 15, както и изтегляне на осем самолета-танкери за въздушно презареждане; преразпределяне на подводница с ракетно въоръжение и един самолетоносач, заедно с няколко военни кораба и десетки самолети, свързани с неговите мисии; прехвърляне на една от двете групи бомбардировачи, разположени в Европа.

Според анализатори тези данни дават най-ясната представа досега за мащаба на намеренията на администрацията на Доналд Тръмп да свие ангажимента на САЩ към НАТО – военния съюз, създаден след Втората световна война с цел защита на Европа от външни заплахи като Съветския съюз. Европейските членове на алианса продължават да го смятат за ключов за възпиране на Русия.

Пентагонът все още не е обявил публично график за изтеглянето, но американски представители намекват, че то може да започне съвсем скоро – по-рано от очакваното в Европа. Това би засегнало възможностите на НАТО да следи руското подводно движение или да използва далекобойни ракети тип „Томахоук“ срещу цели дълбоко на руска територия.

Въпреки че европейските държави разполагат с част от тези способности, експерти посочват, че възпиращият ефект е значително по-силен, когато подобни системи се контролират от САЩ.

„Всяка от тези промени поотделно може да бъде управлявана, но заедно те представляват сериозна промяна в позиционирането и създават предизвикателства пред европейската отбранителна готовност“, коментира Жузепе Спатафора от Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС.

Президентът Доналд Тръмп от години критикува тежестта, която САЩ носят в рамките на НАТО, и настоява европейските държави да поемат повече отговорност за собствената си отбрана. Въпреки това до момента политиката му се е изразявала предимно в отделни, ограничени изтегляния от конкретни мисии, а не в толкова мащабна промяна.

Очаква се част от ефекта да бъде смекчен от факта, че американските войски в Европа остават едни от най-големите сили в рамките на алианса, както и от усилията на европейските държави за ускорено превъоръжаване. В същото време обаче Европа се сблъсква с трудности при координацията на общата си отбрана, а политическото напрежение расте. Експерти отбелязват, че за част от европейските лидери по-важен от самите числа е въпросът дали САЩ биха се намесили реално при военна криза.

Според анализатори намаляването на американското присъствие може да не е катастрофално, но със сигурност ще ускори процеса на преосмисляне на европейската отбрана. Междувременно представители на Пентагона посочват, че част от силите ще бъдат пренасочени към Индо-тихоокеанския регион, където САЩ виждат нарастващи стратегически рискове.