Сблъсъкът ми с COVID-19: Разказ от първо лице. Давност: последните 14 дни

Предисторията: Затворена група от деца от София организирано провеждат лагер извън София. На мястото на лагера са само те – без други външни посетители и гости на хотела. Лагерът продължава 10 дни. При завръщането им някои родители решават да изследват доброволно децата си с ПСР. Едно от децата излиза позитивно. Уведомяват организатора на лагера, който уведомява незабавно останалите родители. Почти всички родители започват спешно ПСР тестуване на децата. Само за няколко дни излиза, че над 7-8 деца са с позитивни резултати. Повечето от тях са без никакви симптоми. В това число и малката ми дъщеря – позитивна, но без симптоми.

Следва: Незабавно уведомяване от лабораторията. Незабавно позвъняване от личните ни лекари от Груповата практика към Поликлиника България – адмирации, нямам думи!
Следва и позвъняване от РЗИ – разбира се в първия делничен ден, защото кой ти работи през уикенда, ама нищо чудно да вземат 30% увеличение през септември за работа на първа линия.

Да не си мислите, че някой от РЗИ поиска информация за организатора на лагера, нищо че хората бяха готови да дадат списък с децата и да отговорят на всякакви въпроси. Да не си мислите, че някой от РЗИ поиска контактните лице на всяко едно от позитивните деца!

Нищо подобно – ние известихме всичките си приятели, които са били контактни с нас последните дни преди теста. Всеки от родителите проведе на собствена издръжка и отговорност всичките необходими изследвания и се самоизолира до излизането на резултатите от тестовете!

Горното да се знае, когато следващия път чуете от медиите как държавата бори клъстъри и огнища! Ние бяхме клъстър реално, но никой не се поинтересува от това!
Горното да се знае също така, когато чуете, че българите не са самодисциплинирани и не умеят да спазват правила! Почти всички родители, част от тях маргинали разбира се, на собствена издръжка предприеха незабавни действия по изолиране и превенция на заразата!

РЗИ ни определиха ден и час след 14 дни за ПСР тестуване на дъщеря ми и всички от домакинството ни, които бяхме под карантина. Да, ама се оказва, че това е било така за нас! На други родители са казали, че само позитивното дете се изследва на 14-ния ден, но не и членовете на семейството под карантина. На едните са казали, че ще отидат на място, на други – сами да отидат. На едни са връчили заповеди, на други – не! Ние и до ден днешен нямаме заповед!

Бяхме инструктирани по телефона – „на собствен ход, със собствен транспорт“ за ПСР в РЗИ след 14 дни - повториха го няколко пъти да не би да имам очаквания, че ще дойдат у дома!

Отидохме на заветния ден в лабораторията на РЗИ – чудно и китно място! На входа пише „Вход за външни лица забранен“, ама от охраната казват – "влизай, влизай", без да питат бомба ли ще хвърлям, или цветя ще поднасям!

Няма никакъв списък на лицата, които подлежат на изследване, респективно лицата, които са били поставени под карантина. Спокойно можех да заведа детето на съседката и да го представя за болната ми от Ковид19 дъщеря. Също така можех спокойно да дам трите имена и ЕГН-то на майка ми например, защото никой не ми поиска нито лична карта за мен, нито някакъв удостоверителен документ, че това са моите деца. Носех документ за самоличност за себе си и удостоверения за раждане на децата – не ми потрябваха!
Резултатите от изследванията: получават се като при мълчалив отказ. Ако не ти се обадят, отрицателен си. Ако ти се обадят – ще видим тогава. Понеже не вярвам на администрацията и нейното обаждане, реших да проверя по телефона след 2 дни. От трите позвънявания на номерата за Ковид19, оповестени на сайта на РЗИ София, получих 3 различни информации. Първо, разбира се, беше традиционното – ами не знам, питайте лабораторията. Второто беше – от сайта си вземете телефона на лабораторията, не знам защо не вдигат. Третото беше – моля, дайте си ЕГН-та, тук имаме цялата информация, сега ще проверя! И се оказа, че можело – информация за начало и за край на карантината, информация, че тестовете ни са наистина отрицателни и информация, разбира се, че се получават срещу лична карта на регистратурата след няколко дни. Нямало такова нещо като изпращане по електронен път!

Изводи:

1. Мерките и действията са палиативни и спорадични и не съответстват на нищо чуто или видяно по медиите, че администрацията на държавата се бори със заразата.

2. Няма никаква последователност и алгоритъм на действие – установяване на контактни, заразни, превенция, тестуване, даване на уеднаквени инструкции и предписания за действия и т.н. Всичко зависи от усмотрението на съответния служител от РЗИ, който ви обслужва и от вашия късмет, разбира се, за да не попаднете на някой, който за първи път установява кой е, от къде е и защо е там.

3. Развитието, в това число превенцията срещу болестта е оставено основно на самосъзнанието на хората, желаещи да оцеляват и да предпазват близките си и социума като цяло.

Не ми се мисли какво ни чака от 15 септември! Да стягаме портфейлите, че тестът е само 110 лева на човек!

Апропо, болестта премина безсимптомно при дъщеря ми. Ние от семейството не бяхме заразени. По съвет на нашия приятел др Делиева – не сме й давали никакви медикаменти до появата на симптоми. Такива не се появиха, Слава Богу!

Хайде, със здраве и на късмет да ви е с РЗИ и супер загрижената за здравето ни държава, която 6 месеца по-късно след старта на извънредното положение няма разработен уеднаквен алгоритъм за действие!

Facebook, Десислава Матева