След изказването му администрацията на Тръмп започна да уточнява позицията си. От Белия дом подчертаха, че тези средства няма да бъдат предоставени от американските данъкоплатци. Става дума за потенциални инвестиции от други държави от Персийския залив, които биха били възможни само ако Иран изпълни условията на мирното споразумение.

Ванс заяви пред Fox News, че САЩ биха насърчили други страни да инвестират в Иран, но само ако Техеран промени поведението си. По-късно той даде пример с Обединените арабски емирства – според него Вашингтон няма да подкрепи инвестиции в Иран, ако страната не изпълни поетите ангажименти.

Тези уточнения обаче поставят Тръмп в неудобна позиция, тъй като в миналото именно той остро критикуваше подобни финансови облекчения за Иран, особено по време на дебатите около ядреното споразумение от 2015 г.

Тогава сделката между Иран, САЩ и други международни партньори позволи на Техеран да получи достъп до милиарди долари замразени ирански активи в чужбина. Според различни оценки сумата е била около 50 милиарда долара.

Тръмп обаче често представяше това като огромна финансова помощ за държава, която според него подкрепя тероризма. Той многократно твърдеше, че администрацията на Барак Обама е предоставила на Иран 150 милиарда долара, включително „пари в брой“, въпреки че тези твърдения не отговаряха на реалните условия на споразумението.

През 2015 г. в публикация за USA Today Тръмп заяви, че Иран ще получи огромни средства, които според него ще бъдат използвани за финансиране на терористични дейности по света. В същия период по време на предизборна среща в Оклахома той отново обвини администрацията на Обама, че е предоставила на Иран 150 милиарда долара.

По време на републиканския президентски дебат през декември 2015 г. Тръмп определи ядреното споразумение като „ужасна сделка“ и заяви, че САЩ са дали огромна сума на държава, която той определи като „терористична“.

Разликата между тогавашната ситуация и настоящото потенциално споразумение е, че през 2015 г. ставаше дума за размразяване на ирански активи, блокирани заради санкции, докато сега се говори за възможни инвестиции от други държави. И в двата случая обаче става дума за средства, които не идват директно от американските данъкоплатци, но могат да бъдат използвани като стимул за Иран.

Републиканците по онова време често твърдят, че подобни средства могат косвено да помогнат на Иран да освободи ресурси за други дейности, включително военни и свързани с подкрепа на въоръжени групировки. Тръмп повтори тези аргументи и по време на първия си президентски мандат. След напрежението с Иран през 2019 г. той отново заяви, че предишната администрация е предоставила огромни средства на Техеран, като повтори цифрата от 150 милиарда долара.

След американската операция, при която беше убит иранският генерал Касем Солеймани през януари 2020 г., Тръмп отново обвини сделката на Обама, че е дала финансово преимущество на Иран. Той посочи и допълнителна сума от 1,7 милиарда долара, свързана с отделно споразумение за замразени ирански средства.

По време на кампанията си през 2020 г. Тръмп продължи да предупреждава, че евентуална победа на Джо Байдън би довела до ново споразумение с Иран и нови финансови облекчения за Техеран. След изборите той повтори подобни твърдения, като заяви пред свои поддръжници в Джорджия, че при нова сделка Иран може да получи дори повече средства.

Сега обаче именно администрацията на Тръмп обсъжда възможност, при която Иран може да получи достъп до фонд, чиято стойност би надхвърлила сумите, за които той самият преди това критикуваше предишните американски власти.