Пхенян е обект на широк международен санкционен режим заради ядрената си програма, а двете Кореи все още формално се намират в състояние на война, тъй като конфликтът от 1950-1953 г. приключи с примирие, но без подписването на мирен договор.

 

Съобщението идва, след като Северна Корея многократно отхвърли помирителните инициативи на южнокорейския президент И Дже-мьон. Комунистическата страна определя Сеул като своя „най-враждебен“ противник и се обяви за „необратимо“ ядрена държава.

 

Въпросите са били обсъдени по време на разширено заседание на Централната военна комисия на управляващата партия, съобщи официалната Централна телеграфна агенция на Корея (ЦТАК).

 

По време на заседанието са били одобрени мерки за „укрепване на ядрените сили както в качествено, така и в количествено отношение“, се казва в съобщението. Комисията е призовала и за значително разширяване на функциите и задачите на Главното разузнавателно управление, военното разузнаване на Пхенян, което отговаря за операциите, свързани с Южна Корея.

 

Според ЦТАК службата „играе ключова роля в противодействието на потенциалните заплахи от страна на враговете и в събирането на важна информация“. По време на заседанието са били обсъдени и начини за „радикално повишаване на способностите на службата за военно разузнаване и разузнавателна дейност“.

 

Старшият изследовател в Корейския институт за национално обединение Хон Мин заяви, че последните действия на Северна Корея отразяват промяната в подхода на Пхенян, който вече разглежда двете Кореи като „две враждебни държави“, което потенциално заменя досегашната рамка, основана на примирието. „Военното разузнаване придобива различно значение, тъй като разузнавателната дейност, насочена срещу друга суверенна държава, може да има дипломатически последици“, заяви той пред France Presse.

 

Експерти смятат, че Северна Корея вероятно се стреми да получи военни технологии, включително разузнавателни спътници, в замяна на войниците, които изпрати в подкрепа на руската война срещу Украйна.

 

През 2023 г. страната успешно изведе в орбита военен разузнавателен спътник и заяви, че той заснема изображения на ключови военни обекти в САЩ и Южна Корея.

 

Министерството на обединението на Южна Корея заяви пред France Presse, че „внимателно следи“ всички развития, свързани с планираното разширяване на севернокорейската разузнавателна служба.

 

От края на Корейската война през 1953 г. Северна Корея е извършила множество шпионски операции, вариращи от събиране на разузнавателна информация до политически убийства, включително ликвидирането през 1997 г. на дезертьора И Хан-йон.

 

Един от най-известните севернокорейски шпиони е Чон Су-ил, който през 1984 г. влиза в Южна Корея под самоличността на Мохамед Кансу, представяйки се за филипинско-ливански учен. След като прикритието му е разкрито, той излежава присъди в Южна Корея, а впоследствие става историк, специализиран в историята на Пътя на коприната и Западна Азия.