СГС отхвърли глобата от 2500 лв. за Кристиян Бойков в делото за теча на данни от НАП

Софийският градски съд (СГС) отхвърли предложеното споразумение между прокуратурата и Кристиян Бойков, обвинен за теча на данни от Националната агенция за приходите (НАП). Това е вторият път, когато държавното обвинение предлага да прекрати делото чрез споразумение, но съдът отново отказа.

Според СГС е недопустимо да бъде наложена глоба за престъпление, което предвижда наказание между една и седем години лишаване от свобода. В първоначалния етап Бойков беше обвинен в тероризъм, след като бяха източени лични данни от НАП, но делото бе върнато на прокуратурата заради значителни процедурни нарушения.

Прокуратурата предложи настоящото споразумение, с което наказателното производство срещу Бойков за компютърно престъпление да се прекрати срещу глоба от 2500 лева. Преди настоящото връщане делото се водеше в Специализираната прокуратура, а обвиняеми бяха и Бойков, и собственикът на “ТАД Груп” Иван Тодоров, обвинени в престъпление срещу Републиката за предизвикване на паника в обществото. Разследването, започнало преди четири години, бе прехвърлено отново на прокуратурата за отстраняване на нередности и подготовка за нов съдебен етап. 

Припомянме, през юли 2019 г. над 6 милиона граждани и юридически лица станаха жертви на масивен теч на лични данни от Националната агенция за приходите (НАП). Случаят придоби широка публичност, след като медии бяха сигнализирани от името на анонимен руски хакер. Впоследствие обвинение в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група получиха Иван Тодоров, собственик на „ТАД Груп“, Кристиян Бойков и търговският директор на компанията, Георги Янков. Янков бе сочен за подбудител на атаката заедно с Тодоров, като според разследващите те двамата са насърчили Бойков да осъществи кибератаката. Обвиненията бяха насочени към цел за създаване на страх и смут сред населението. Впоследствие, след внасяне на делото в съда, се оказа, че сред подсъдимите липсва Георги Янков.

Прокуратурата обяви, че действията на обвиняемите били насочени към подкопаване на политическата система и форма на управление, и публикува редица разговори и чатове между тримата. Основният аргумент на обвинението беше, че целта им включвала хакването на поливната система край парламента, за да се пръскат високопоставени лица при влизането им в Народното събрание. По случая прокуратурата публикува допълнителни доказателства, за да обоснове тезата си.

Собственикът на „ТАД Груп“, Иван Тодоров, остана в ареста повече от шест месеца и бе освободен едва в началото на 2020 г. срещу гаранция от 100 000 лева. Междувременно множество граждани, пострадали от теча на лични данни, заведоха дела за вреди, вследствие на което Върховният административен съд отправи преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз, чието решение все още се очаква. В края на февруари Административният съд - София-град потвърди, че НАП е могла да предотврати теча на данни, но не е предприела действия. Това бе в съответствие с констатациите на Комисията за защита на личните данни, която наложи глоба на НАП в размер на над 5 милиона лева. Санкцията бе оспорена от агенцията, но делото остава висящо, тъй като се изчаква заключение от експертиза.

По времето на скандала тогавашният директор на НАП, Галя Димитрова, остана в отпуск и не я прекъсна, а по-късно обяви, че това било „тежко, но правилно решение“. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че от НАП очаква решения, а не оставки, и подкрепи Димитрова. Впоследствие, тя не само запази поста си, но и получи увеличение на заплатата. Делото срещу Иван Тодоров и Кристиян Бойков трябваше да започне през март тази година, но бе отложено, за да може Бойков да се запознае по-подробно с обвинителния акт. През април делото бе върнато на прокуратурата поради съществени процесуални нарушения.