Шефът на архивите: Ще разбера след 20 г. за мотивите за уволнението ми

Това коментира уволненият директор на Държавна агенция "Архиви" Мартин Иванов пред БНР. Той е един от многото висши държавни чиновници, които правителството на Орешарски смени.

Масовата рокада в администрацията бе определена от ГЕРБ като „поголовна сеч”. От БСП обаче контрираха, че кадровите промени са изцяло в правомощията на правителството, но те не били политическа чистка. Нещо повече - лидерът на социалистите дори намекна, че смените на държавни чиновници са малко.

Мартин Иванов пое агенция "Архиви" през 2011 г. и още с встъпването си се зае с кампания за дигитално възраждане и спасяване на документите в тежко състояние. Под негово ръководство бяха подготвени няколко тематични сайта. Единият проект бе за информационна база с имената и данните за всичките 48 000 български военни, загинали в Балканските войни.

За пръв път в интернет бяха качени и документи на Политбюро, както и досиетата от полицейския архив на Тодор Живков, Вълко Червенков, Никола Вапцаров, Гео Милев и други. Иванов лансира и идея за изграждането на Музей на бившата Държавна сигурност.

Преди ден МС назначи на негово място Иван Комитски. Той дълги години оглавяваше дирекция "Информация и архив" в МВР, която беше ангажирана с разсекретяването на полицейските архиви. Той е завършил специалност "История" в Софийския университет, специализирал е в областта на новата и най-новата обща история. В периода 2008-2009 г. Комитски оглавява дирекция в ДАНС, след което беше пенсиониран. Назначаването на Комитски бе определено от бившия шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов като „реставрацията на апарата на Държавна сигурност”.

„Хубавото е, че след 20 години тези документи (с аргументите за уволнението му – бел. ред.) ще дойдат в нашия архив и аз ще мога да се запозная с мотивите за уволнението си”, заяви Иванов.

Той е на мнение, че всяко правителство може да избере с кого да работи и уволнението му няма общо с публикуването на протоколите на ЦК или предложението му да има музей на Държавна сигурност.

„Надеждата ми е, че ще пуснем няколко корабчета, които дори и след нас ще продължат да плават. Благодаря на г-н Комитски, който е казал, че ще продължи процеса на дигитализацията. Според мен това е нормалното и правилно нещо да направим, не защото съм го стартирал аз и хората около мен, а защото го стартирахме последни в Европа и ако го спрем, ще бъдем единствените в Европа, които не го правят. Искрено се надявам, че смислените и хубавите неща, които хората са видели и са оценили, ще бъдат продължени”, каза още Мартин Иванов.

Той заяви, че ще подаде ръка на приемника си и ще му разкаже за развитието на дейностите й. Пълна дигитализация на архива в цялост е невъзможна засега, сподели Иванов.

„В архива има, грубо, около 20 милиарда страници. По 80 000 лв. за всеки 100 000 страници прави 1600 млрд. лв. Това, което ми се струва, че задължително трябва да бъде направено обаче, е електронният архив на електронното правителство. От гледна точка на Архива преминаването от хартиени към електронни документи ще промени философията на дейността му”, каза още той.

Благодарение на сайтовете, които Агенцията е пуснала през 2012 година, читателите, които през предишни години са били между 5000 и 7000 в 30 читални, са станали 100 000. За 6 месеца на 2013 г. пък те са 75 000 сподели Иванов. Зад всеки един дигитализационен проект стоят 30-40 души, уточни той и припомни, че е държал във всеки сайт да бъдат споменати имената на работилите по дигитализирането.

„Аз съм работил в БАН и ще се върна там. Обещах на колегите, че още другата седмица ще си взема една читателска карта в Архива и ще се върна, просто ще сменя етажа. Винаги съм чел на първия етаж, където се намира читалнята, бях го сменил за 2 години с петия, където се намираше кабинетът ми. Сега отново ще се върна на първия”, заключи Иванов.