Финансовите рамки на двете системи са рекордни като стойност, но и носят със себе си спорни мерки, които вече предизвикаха остри реакции от страна на бизнеса и синдикатите.

 

Бюджетът на ДОО възлиза на над 15,2 милиарда евро, като по-голямата част от тях (над 13,5 милиарда евро) е отредена за изплащане на пенсии, предвижда се вдигане на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта (при съотношение работодател/служител 60/40); максималният осигурителен доход се повишава на 2352 евро, минималната работна заплата става 620,20 евро.

 

От 1 юли пенсиите вече са осъвременени по т.нар. швейцарско правило (увеличение със 7,8%), като минималната пенсия ще достигне 346,87 евро, а максималната се запазва на 1738,40 евро.

 

Обезщетението за отглеждане на дете през втората година се вдига от 780 на 900 лв.

 

За здравеопазване през 2026 г. са предвидени над 5,5 милиарда евро. Основен повод за критики от страна на съсловните организации е липсата на ясен механизъм, по който ще бъде разпределен държавният трансфер за увеличение на заплатите на медиците.

 

Трите големи бюджета преминаха серия от обсъждания в ресорните парламентарни комисии, където получиха зелена светлина на първо четене, макар и не без критики от страна на опозицията.

 

Комисия по бюджет и финанси одобри и трите рамки. ДОО и НЗОК бяха приети с 13 гласа „за“, 8 „против“ и без „въздържал се“. Държавният бюджет също мина успешно. Социална комисия одобри проектобюджета на ДОО и държавния проектобюджет с 11 гласа „за“ и 7 „против“. Здравна комисията също прие на първо четене бюджета на НЗОК. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление одобри държавния бюджет с 14 гласа „за“ и 8 „против“, като фокусът там падна върху финансирането на общинската инвестиционна програма. Комисия по транспорта също разгледа и гласува централния бюджет.

 

Проектобюджетът за 2026 г. е белязан от сериозни фискални предизвикателства. Той се изготвя на фона на натрупани макроикономически дисбаланси и препоръки от Европейската комисия за активиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит срещу България. Според заложената рамка, бюджетният дефицит ще надхвърли маастрихтските критерии, като се очаква да достигне 5.7% от БВП.