Силициевата долина срещу Брюксел: Как Европа се опитва да спре американския AI напредък

Пример за това е американската компания Interaction, основана от германци, но развиваща своите AI приложения от Калифорния. Техният продукт Poke.com предлага на потребителите виртуален AI асистент – от съвети за учене в чужбина до лични препоръки – и демонстрира как идеите, родени в Европа, често се реализират в САЩ.

Според данни на Accel, около 80% от инвестициите в генеративен AI между 2023 и 2024 г. са отишли при американски компании. В същото време, през 2024 г., САЩ създават 40 значими AI модела, Китай – 15, а Европа едва три. Стотици европейски стартиращи компании се преместиха в САЩ, за да получат финансиране и подкрепа, които на стария континент често липсват.

Причината е не само в парите и концентрацията на таланти в Силициевата долина. Европейските технологични предприемачи са по-предпазливи, а регулациите строги – особено що се отнася до личните данни и поверителността.

Исторически, опитът на Европа със следене и злоупотреби с информация, от времето на Втората световна война до наблюдението от страна на Щази в Източна Германия, е оставил дълбока културна чувствителност към поверителността.

Тези културни и исторически фактори се отразяват и в регулаторната рамка. AI Act, в сила от август 2024 г., категоризира AI приложенията според риска, като най-опасните са забранени, а останалите трябва да гарантират прозрачност и безопасност.

За сравнение, администрацията на Доналд Тръмп през 2025 г. премахва регулациите и стимулира свободното развитие на AI.

Европа обаче не само регулира, но и инвестира активно: през ноември 2025 г. Европейската комисия мобилизира €200 млрд за AI проекти, а Франция обявява €109 млрд частни инвестиции. В скандинавските страни държавните вложения вече са довели до успешни компании, които съчетават иновации и регулиране.

Според експерти като Mariarosaria Taddeo от Оксфорд, Европейският съюз е в слаба позиция, тъй като повечето AI разработчици са в САЩ и контролират глобалните технологии. В същото време обаче Брюксел цели да създаде устойчив, сигурен и надежден AI сектор, който да защитава интересите на европейските граждани.

Разликата между Силициевата долина и Брюксел не е само икономическа, но и културна: докато в САЩ преобладава ускорение, технологичен оптимизъм и минимални регулации, Европа гледа на AI с внимателна предпазливост, базирана на исторически уроци и граждански права.

В крайна сметка въпросът не е просто кой ще изпревари кого, а как ще се балансират иновациите с безопасността и етиката. Европа има шанс да създаде AI с доверие и устойчивост, дори ако САЩ доминират в бързото развитие.