СИНПИ в Бургас: Приоритет са АМ „Черно море“ и развитието на индустрията

В дискусията на тема „Развитие на българското Черноморие – икономика, туризъм, земеделие“ взеха участие членовете на СИНПИ д-р Калоян Паргов – председател на УС, д-р Даниела Везиева, която е била служебен министър на икономиката, Дончо Атанасов – дългогодишен член на ръководството на АПИ, Живко Живков - бивш директор на Фонд “Земеделие”, финансистът Пламен Милев, който е бил съветник на министрите на финансите и на здравеопазването и Валентин Николов - изпълнителен директор на Камарата на строителите в България до декември 2022 г.

В събитието се включи и Веселин Налбантов - заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

В началото на дискусията Калоян Паргов отбеляза, че на всички сектори, за които ще говорят - икономика, туризъм, земеделие и инфраструктура, трябва да се гледа през призмата на демографията.

„Нужно е да мислим и разсъждаваме какви политики да има по отделните сектори, какво трябва да се случи, за да се обърне негативната тенденция. Смисълът на всичко, което правим, е да оцелее този народ, да се възпроизведе и да го има в следващите столетия. Това трябва да бъде цел на всички политици“, изтъкна той.

По повод актуалната тема за Бюджет 2023 председателят на СИНПИ каза, той е добре оформена счетоводна сметка, която единствено цели да закрепи финансите до края на годината, но едва ли ще реши някакъв проблем.

„Очевидно е, че приходите в държавата са изтънели, въпреки „счетоводните“ твърдения за наличие на такива“, счита Паргов и допълни, че финансовите прогнози за следващите 3 години са нереалистични и като цяло може да се окаже, че към края на годината няма да стигнат средствата за планираните разходи.

Според него спорът у нас за размера на дефицита прилича на този, който се разрази в САЩ за тавана на дълга. “И в нашия спор и в спора в САЩ трябва да се следва логиката на Джоузеф Стиглиц, че смисълът на поемането на дълг и бреме е да ги инвестираш с мисъл за бъдещите поколения“, категоричен бе Калоян Паргов.

Д-р Даниела Везиева посочи, че според икономическият анализ, публикуван от НСИ, в Бургас 70-80% от добавената стойност на икономиката е в сферата на услугите. Ето защо и в последните две-три години са понесли сериозни загуби заради сполетялата ни пандемична криза.

„Статистическите анализи за 2022 г. по отношение на добавената стойност на един човек от населението в регионалното развитие на икономиката показват размер от 35 000 лева, а в Бургас той е 17 000 лева. Това показва необходимостта индустриите да имат приоритетно развитие в този регион“, счита бившият министър на икономиката.

По думите й прави впечатление промяната, която се наблюдава по отношение на планирането на инвестициите най-вече в двете зони – индустриалния парк и свободната зона.

„В следващите пет години ще се наложи да разсъждаваме в посока къде искаме да стигнем. Ако в Бургас това ще е заложено по отношение на туризма, балнеолечението и балнеосанаториумите, то тогава остава въпросът в каква степен ще се развива индустрията, която дава много по-висок БВП и добавена стойност“, каза Везиева и допълни, че развитието може да бъде и в двете посоки и е въпрос на управление и местни политики.

Тя се спря и на темата за кръговата икономика. Според нея новите тенденции в инвестирането и в планирането на правилното развитие на кръгова икономика – ресурсите и остатъците от едно производство да станат ресурси за следващото, ще капитализират и човешкия капитал.

Дончо Атанасов каза, че желанието на СИНПИ е да даде идеи за развитието на пътната инфраструктура в Южното Черноморие, защото тя е от голямо значение за огромните инвестиции в региона.

„Важна част от тази инфраструктура е АМ „Черно море“. Тя е ключова за развитието на цялото Черноморие – Северно и Южно“, убеден е Атанасов и обясни, че негова лична кауза е да се довърши разширеният идеен проект с ОВОС за тази магистрала.

Той разказа, че когато е бил начело на АПИ е подготвена програма, свързана с летния туризъм, в която са били включени всички дейности, които трябва да бъдат извършени през зимния сезон, за да се посрещне летния с адекватна инфраструктура. „Това в последните години въобще е забравено“, заяви Атанасов.

„Развитието на туризма е свързано не само с пътната инфраструктура. Трябва да има и стратегическо развитие на авиотранспорта, на жп транспорта“, обясни Дончо Атанасов и изрази съжаление, че идеята му да се направи теснолинейка от Бургас до Слънчев бряг не е била реализирана.

Според Веселин Налбантов Слънчев бряг трябва да стане част от Бургаска област, но досега никой не е предприел нещо в тази посока. „Това е една перла в короната.

Направете възможно това да стане наш местен център за развитие“, апелира той.

Заместник-председателят на БХРА заяви, че въпреки държавата, туристическият бранш е направил това, което трябва - сами са започнали да си правят реклама, като са обяснявали, че „Нова Каховка“ не може да попречи на нашето прекрасно море.

Живко Живков бе категоричен, че много отдавна на дневен ред стои отсъствието на държавата и липсата на хора в сектор „Земеделие“, а това, което трябва да се направи е да бъде върнато доверието на младите хора, че могат да се развиват успешно в този сектор и да го поставят на мястотото, което заслужава.

„Браншовите организации са нещото, което може да даде глътката въздух във взаимоотношенията между населението и държавната администрация. За мен това е правилният път за успех“, счита бившият директор на Фонд „Земеделие“.

Той сподели и разбирането си, че държавата се крепи на три основни стълба – труд, капитал и земя. „При липсата ли някой от тези компоненти във веригата, никой няма да успее да направи хората щастливи и държавата работеща“, убеден е Живков.

И Пламен Милев коментира темата за държавния бюджет. „Основните параметри, на които трябва да се подчинява един бюджет, са ефективност, ефикасност и целесъобразност на разходите. Ние сме свидетели, че по нито един от тези критерии няма контрол“, заяви финансистът.

„България е една от страните в Европейския съюз с най-голям темп на растеж спрямо всички останали. Това обаче не се е отразило на доходите. В същото време сме страната, в която без да има война или тежки природни бедствия, има демографска катастрофа. Една от причините за това е моделът на преразпределение. Парите от растежа не отива за доходи“, обясни Милев.

Валентин Николов представи вижданията на СИНПИ по отношение на инвестиционния процес. Регулациите на този процес – строителство, проектиране и администриране, се базират на Закона за устройство на територията, приет преди 21 години.

„Този закон отдавна си изигра ролята“, каза той и допълни, че необходимостта от промяна на законодателството е назряла. Но не просто да се промени един закон, а да се промени група от закони и цялата философия и начин на мислене.

„Ето това искаме да променим. Един сериозен екип от хора, които са специалисти в различни области – юристи, инженери и т.н., начело с арх. Иван Данов, който бе министър на инвестиционното проектиране преди 10 години, разработваме и вече сме на финала на една съвършено нова концепция за управление на инвестиционния процес“, обяви Николов.