Скандалът със Сидни Суийни – идва ли краят на woke културата?

Сидни Суийни е млада, успешна, със звезден статут и хиляди фенове. Рекламата на джинсите American Eagle е свежа, позитивна и, разбира се, с фокус върху перфектно прилягащите джинси върху тялото на актрисата. И тук се крие бомбата със закъснител. След стартирането на рекламната кампания избухна шумен обществен скандал. Той е свързан с визията на рекламата и посланието на актрисата, които предизвикаха остри реакции в социалните мрежи.

Игра на думи с "jeans" и "genes" и обвинения в евгеника

Основната причина е играта на думи в слогана на кампанията: "Sydney Sweeney has great jeans" (Сидни Суийни има страхотни джинси), който звучи идентично като "Sydney Sweeney has great genes" (Сидни Суийни има страхотни гени). В един от клиповете актрисата, която е бяла, руса и със сини очи, казва: „Гените се предават от родители на децата и често определят белези като цвят на косата, черти от характера и цвят на очите. Моите джинси са сини.“

Тази фраза, в комбинация с визията на Суийни, предизвика критики, че рекламата прави препратки към евгениката – дискредитирана теория, че човешкото население може да бъде подобрено чрез селективно размножаване. Мнозина видяха в това завоалирана препратка към превъзходството на бялата раса и арийската идеология, тъй като се изтъкват черти като руса коса и сини очи.

Сексуализация

Другата основна критика е насочена към сексуалния характер на рекламата. В някои от клиповете камерата се задържа върху тялото на актрисата, а тя самата прави закачливи коментари. Част от потребителите сравниха кампанията със скандалната реклама на Calvin Klein от 80-те години с участието на Брук Шийлдс, която също беше критикувана за сексуализиране.

Противоречие с благотворителната кауза

Към словесния каламбур и визията на рекламата се добавя и още един щрих. Част от приходите от продажбата на джинсите ще бъдат дарени на благотворителна организация, бореща се с домашното насилие. Тук нещата стават по-сложни. Критиците задават въпроса „Как така една толкова силно сексуализирана реклама, която фокусира върху тялото на актрисата, ще събира средства за защита от домашното насилие, което често е и със сексуален аспект?“. За много хора това е противоречиво и нелогично, подкопавайки доверието в благотворителния елемент на кампанията.

Политически аспект

Сидни Суийни и преди е била обект на критики, свързани с политическите ѝ възгледи. Снимки от рождения ден на майка ѝ показаха гости с шапки, подобни на тези от кампанията на Доналд Тръмп. Някои политически фигури и знаменитости, като Доналд Тръмп и сенатор Тед Круз, подкрепиха актрисата и рекламата, което допълнително раздели общественото мнение. От своя страна, American Eagle защитиха кампанията и заявиха, че посланието винаги е било свързано само с джинсите.

Социален отзвук

Дебатът около рекламата на American Eagle отразява напрежението и поляризацията в обществото. Той илюстрира как woke културата е станала част от т.нар. „културни войни“, където всеки скандал се използва от различни политически и социални лагери, за да затвърдят своите позиции. Скандалът показа, че маркетингът вече не е просто продажба на продукт, а внимателно навигиране в минно поле от социални и политически чувствителности. И една игра на думи, колкото и да изглежда безобидна, може да има непредвидими последици.

Често онези, които се определят като „анти woke“, използват подобни скандали, за да покажат, че според тях woke културата е отишла твърде далеч и е превърнала обществото в свръхчувствително. Те представят подобни реакции като истерия и цензура, което за тях е доказателство за провала на уок движението.

Повдига се въпросът и за „woke капитализма“, при който компаниите използват прогресивни каузи за реклама, без непременно да правят значими промени в дейността си. В този случай, противоречието между сексуализираната реклама и подкрепата на кауза за борба с домашното насилие беше забелязано от мнозина, което подкопава доверието в подобни маркетингови стратегии.

Скандалът не точно сочи за наближаващ край на woke културата, а по-скоро показва, че тя е достигнала до точка, в която е дълбоко вкоренена в обществените дебати и се използва както за прогресивни, така и за консервативни цели.