От Скопие: Лицемерна е загрижеността на министър Муцунски за отношенията между Македония и България

Няма нищо по-рационално от това на третия ден от „най-дългия“ месец в годината - януари, външният министър да даде пространно интервю, в което да напомни на всички нас, данъкоплатците в тази държава, че той е жив и върши някаква работа, съобщава БГНЕС.

Подобно интервю е повече от необходимо, когато една от държавите „изконни врагове“ на „опечалената“ Македония вече има само формална граница с друга държава от същия списък. В интервю от този тип, освен повторението на вече до болка познатите позиции, трябва да присъства и задължителното „вдигане на бойния дух за стягане на редиците“, гарнирано с нова доза оправдания и онази класическа лицемерна загриженост за бъдещето на отношенията между нас в ролята на кротки агънца и онези другите в ролята на неевропейци или кръвожадни вълци.

Няма нормален човек в страната, а и извън нея, който да повярва на искрената загриженост на Муцунски за предполагаемата омраза, която се създава между млади хора от двете страни на границата между Северна Македония и България. Това е факт, който трябва да бъде написан не само като отговор на интервюто на министъра на външните работи и външната търговия, но и като демонстрация на това, че не всички граждани на тази страна са част от клиентелисткия кръг на правителството. Такива граждани е имало преди ДПМНЕ и СДСМ и ще има, след като тези две групи отидат в историята.

За никого вече не е тайна, че правителството на Мицкоски не поставя като приоритет изпълнението на задълженията, поети с одобрението на т.нар. Европейски компромис за започване на преговори между Република Македония и ЕС. Играта на „в ЕС разбират нашите позиции“ досега доведе до отделянето на страната ни от Албания по пътя към Съюза. Нещо, което се случи точно по времето, когато Унгария (най-искреният приятел на правителството на Мицкоски) председателстваше ЕС. Дали тази игра ще завърши с официализиране на Северна Македония като част от „Сръбския свят“ по модела на Вучич е въпрос, чийто отговор ще трябва да даде Муцунски или някой от наследниците му на министерското кресло, защото гражданите на Северна Македония заслужават да го получат.

Инфантилното оправдание „ние не сме идеални, но се стараем, вината се крие в другите”, е прекрасна като мотив за поетична реализация от типа на стиловите трепети на Вапцаров „вината не беше наша, тя се крие в друг” и т.н., но политика и държава не се водят с поезия. Държавата не е вечен студент, който винаги намира причината за неуспехите си в „омразата“ на професора към него. Държавата е отговорност преди всичко на тези, които са се заели да я управляват, защото получават заплата за това и ползват още един милион облаги, непознати за обикновените граждани.

В този ред на мисли е повече от странно да се твърди, че правителството тук ще чака да се състави редовно правителство в София, за да се договори нещо, което вече е договорено. По тази елементарна логика за бъдещо управление в София важат същите неща, както и за управлението тук. Правителството на България също трябва да се отчита пред гражданите си. Не само за външната политика, но във вътрешен план. Как Муцунски ще убеди колегите си в София, че е загрижен за пропастта, която се създава между хората, за омразата между младите...? Off the record ще им кажат: Добре, хайде, ние също сме си виновни, няма да го правим повече?! Тази стратегия вече беше използвана от предишния състав на македонското правителство.

Имаме нужда от дела, които не започват и не завършват с едно действие на театрално представление в Скопие или София. Дела, които ясно ще покажат, че договорите, колкото и да не ни харесват, трябва да се изпълняват. Сериозните държавници го знаят, другите се оправдават.