Измененията в Закона за въвеждане на еврото бяха внесени от „Прогресивна България“ и окончателно приети на първо и второ четене в рамките на едно заседание.

 

Според вносителите причината за спешната промяна е натоварването на Търговския регистър. От опозицията подкрепиха част от облекченията, но поставиха под съмнение дали простото удължаване на срока решава проблема.

 

От 12 на 36 месеца


Капиталовите дружества вече ще разполагат с три години от въвеждането на еврото, за да отразят превалутирания капитал в дружествените си документи. Досегашният срок беше една година.




Променя се и режимът за подаване на документи. Фирмите няма да са длъжни да представят актуализиран устав, дружествен договор или учредителен акт само заради превалутирането на капитала. Това ще се изисква, когато има и друго основание за промяна на устройствения акт.

 

Отпада и изискването актуализираните документи задължително да придружават първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване.

 

Така например дружество ще може да обяви годишния си финансов отчет, без едновременно с него да подава променени учредителни документи единствено заради преминаването от левове към евро.

 

Защо се стигна до промяната?


В мотивите към законопроекта се посочва, че целта е да се намали броят на заявленията към Търговския регистър и те да могат да бъдат обработвани в установените срокове.

 

Милен Трифонов от „Прогресивна България“ заяви, че при приемането на първоначалните правила не е бил отчетен обемът работа, който те ще създадат.

 

На практика юридическите лица са получили задължение да отразят превалутирането в учредителните си документи. Според Трифонов това е довело до рязко увеличаване на заявленията към регистъра.

 

Той посочи още, че първоначалният 12-месечен срок на практика се е свил до шест месеца за неработещите търговци и до девет месеца за действащите дружества.

 

След гласуването Димитър Петров от „Прогресивна България“ обяви „край на блокажа в Търговския регистър“.

 

„Това означава по-малък административен натиск и повече време за бизнеса да се адаптира спокойно към новите изисквания“, заяви той.

 

Това обаче е оценката на вносителите. В парламента имаше позиции, че приетите промени не стигат достатъчно далеч.




ДБ: Удължаването на срока не решава проблема


От „Демократична България“ подкрепиха измененията, но заявиха, че увеличаването на срока от 12 на 36 месеца не е окончателно решение.

 

Надежда Йорданова посочи, че необходимостта от промени е била видима още преди няколко месеца. Според нея парламентът е можел да реагира още при разглеждането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. на 24 юли.

 

ДБ са предлагали да отпадне самото задължение, обвързано с конкретен срок, вместо единствено да бъде дадено повече време за изпълнението му.

 

Така парламентът намалява част от административните изисквания и дава още две години на бизнеса, но не премахва изцяло режима, който доведе до натрупването на заявления в Търговския регистър.