ЕК следи сделката за „Лукойл“ и е в контакт с българските власти

На въпрос защо „Лукойл“ все още не е включен в списъка със санкции на ЕС, представителят на ЕК обясни, че санкциите се приемат с цел ограничаване на способностите на руската военна машина, както и с оглед на стратегическите интереси на Съюза. Той подчерта, че за одобрението на подобни мерки е необходимо единодушие между всички държави членки, пише БТА.

На 23 октомври Съединените щати наложиха санкции заради войната в Украйна на двете най-големи руски петролни компании — „Роснефт“ и „Лукойл“.

Три дни по-късно „Лукойл“ обяви намерение да продаде международните си активи, а на 30 октомври съобщи, че е приела предложението на търговската компания „Гънвор“ (Gunvor).

Сделката ще обхване дружеството Lukoil International GmbH, което контролира чуждестранните предприятия на концерна, включително рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ в България. Продажбата идва след като САЩ и Великобритания наложиха нови санкции върху руския енергиен сектор, включително върху самия „Лукойл“.

От компанията уточняват, че финализирането на сделката зависи от разрешение на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ. Българското правителство и службите за сигурност, включително ДАНС, също ще трябва да се произнесат, защото рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ е стратегически обект от национално значение.

Компанията Gunvor е обект на съмнения заради предишните ѝ връзки с Русия и обвинения в корупционни практики, което поражда въпроси дали е действително независима от руско влияние.

Новите санкции на САЩ и Великобритания срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ са най-тежките досега. Те засягат десетки дъщерни дружества, включително Lukoil-Western Siberia, която произвежда 40% от добива на компанията.

Великобритания включи „Лукойл“ в санкционния списък на 15 октомври, но направи изключения за ключови международни проекти в Азербайджан и Казахстан – като Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC), Тенгизчевройл и Шах Дениз. Те са освободени от санкции до октомври 2027 г., за да не се застрашават стратегически енергийни доставки.

Европейският съюз също разшири санкциите, включвайки в списъка „Литаско“, търговското подразделение на „Лукойл“.

Санкциите целят да намалят приходите на Москва от износа на петрол, които финансират войната срещу Украйна. По данни на анализатори, „Лукойл“ и „Роснефт“ осигуряват почти половината от руския износ на суров петрол – около 3 милиона барела дневно. Само „Лукойл“ има 15% дял в националното производство и 2% от глобалния пазар.

Продажбата на чуждите активи на „Лукойл“ е най-мащабният ход на руска компания, принудена да реагира на западните санкции след началото на войната през 2022 г. Сделката обаче повдига въпроси дали това е реална промяна на собствеността или просто прехвърляне на активи към компания с исторически връзки с Москва.