По следите на едно левче: Къде са компенсациите за горива на ГЕРБ?

Какво не е наред

Първо, дерогацията няма пряка връзка със Закона за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива. Именно този закон, а не отпадането на дерогацията, трябваше да задължи "Лукойл" да прави вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система" - да плаща на държавата заради свръхпечалбите, които трупа заради поскъпването в енергийния сектор заради войната на Русия в Украйна. Законът обаче, приет през януари 2023 година, не успя да влезе бързо в сила.

Едно предизборно обещание 

Всичко започна от подготовката за последните парламентарни избори през април'23, когато ГЕРБ твърдяха, че цените на горивата са изкуствено завишени с 1 лв. Темата стана централа за предизборната им кампания и се превърна в обещание за намаляване на цените на горивата с 1 лев. След изборите трябваше да направят нещо за въпросното левче. Делян Добрев внесе свой законопроект с директна заявка, че 1 лев ще се връща на хората като компенсация при покупка на всеки литър гориво.

Първоначално той в действителност беше замислен тъкмо така, пишат от Actualno.com. Беше обаче изцяло пренаписан не от кой да е, а от ГЕРБ между първо и второ четене. В крайна сметка от закон, който трябваше да прибира свръхпечалбите на "Лукойл" и средствата да се използват за компенсации в размер на 1 лев от цената на горивата, той се превърна в закон, който събира част от свръпечалбата за "таргетирани мерки като карти за градски транспорт". Тъкмо поради тази причина вероятно законопроектът беше и преименуван между двете четения - от Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива" в "Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт".

В закона беше създадена и вратичка в полза на "Лукойл" - или да плати значително по-малка по размер глоба, или да плати милиони данъци на държавата. Заложената първоначална глоба бе между 10 000 и 30 000, а при повторно нарушение - трикратен размер, но това остава в пъти по-ниско от средствата, които "Лукойл" би трябвало да плаща. 

В преходните и заключителни разпоредби на закона, приет през януари, е добавено и изискване на нотификация към Европейската комисия – без никой да го изисква от България. Разбира се, прокремълското служебно правителство никога не прави тази нотификация по време на управлението си.

За първи път с това се заема редовното икономическо министерство в кабинета Денков. Съответно, въпросът е дотогава плащан ли е данък свръхпечалба от "Лукойл"? В официално съобщение от президентството за работна среща с експерти в президентската институция за протичащите процеси в българската енергетика и икономика, с участието на бившия служебен премиер Гълъб Донев, е казано следното за "Лукойл":

"Откроено беше значението на преместването на дейността на "Лукойл Нефтохим Бургас" в България по време на служебното правителство, което доведе и до значителни данъчни постъпления за страната ни по време на неговия мандат – 87 500 000 лева за периода септември-декември 2022 г. и 126 500 000 лева за периода януари-юни 2023 г". 

Няма никакво уточнение какви са тези данъци - за свърхпечалба, корпоративни, авансово внесени или друго. А според българските данъчни разпоредби налози не могат да се събират със задна дата.

Темата с левчето беше реактивирана, като този път то стана 73 стотинки. Делян Добрев явно разчита на това, че хората не помнят собствените му думи, че постъпилите пари по това перо ще се използват за "таргетирани мерки - карти за градски транспорт". Добрев направи опит да се поправи - в Закона за енергетиката, чрез премахване на нотификацията. Десет месеца по-късно, мярката за облагане на свърхпечалбата от енергийните цени вече е в сила, благодарение на свършената работа от сегашното мнозинство в Народното събрание. Междувременно беше прието законово изменение с изискване 100% от запасите на горива да се съхраняват в България (за разлика от предишното - до 50% да могат да са в чужбина). С това дефакто "Лукойл" се заставя да направи инвестиция в размер на стотици милиони евро за изграждане на нови складови бази в България. Скоро след това ГЕРБ и ДПС поискаха връщане на старото положение, но до 30 юни, 2024 година, а след това да бъде до 30% в чужбина - това в национален интерес ли е?