Според документа не е извършван мониторинг на състоянието на културните обекти с изключение на тези, които са в категорията „световно значение“, а именно - старинният град Несебър, Ивановските скални църкви, Мадарският конник и Рилският манастир.

В доклада на Сметната палата се посочва, че няма данни за всички недвижими културни ценности, липсва стратегия за управлението им и кадрова обезпеченост. По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните паметници са с предоставен статут на културна ценност, сочи още докладът на Сметната палата.

Всички останали, близо 15 хиляди, са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качеството им на културни ценности. За голяма част от обектите не са извършени дейности по поддържането им, казват още одиторите. Няма досиета за значителна част от обектите, а националният документален архив не отговаря на нормативните изисквания.

Културното наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държава, отбелязват още от Сметната палата. От там допълват, че са отправили множество препоръки за подобряването на ситуацията. От министерството на културата засега запазват мълчание по казуса.