Напрежението около предстоящите през есента президентски избори вече се покачва. След като Илияна Йотова и Николай Ненчев официално обявиха участието си, а имена като Даниел Вълчев и Андрей Гюров попаднаха в политическите сондажи, партийните централи започнаха първите си маневри. 

 

Илияна Йотова влиза официално в надпреварата


Сред вече потвърдените участници в състезанието за държавен глава е Илияна Йотова, която официално обяви намеренията си да се включи в битката за „Дондуков“ 2. Тя посочи, че очаква да бъде издигната от инициативен комитет, като името на нейния кандидат за вицепрезидент ще бъде оповестено след лятото. За поста на вицепрезидент обаче вече се коментира името на шефа на Военновъздушните сили ген. Николай Русев.




Първата явна подкрепа за Йотова дойде от страна на БСП. Въпреки че заявява, че не е водила разговори за подкрепа с премиера Румен Радев, Йотова подчерта, че двамата „гледат в една посока“.

 

БЗНС издига Николай Ненчев и Цвета Кирилова


Официална кандидатура бе издигната и от Управителния съвет на БЗНС. Партията номинира бившия министър на отбраната Николай Ненчев за президент и общественика Цвета Кирилова за вицепрезидент.

 

От БЗНС упълномощиха Ненчев да проведе преговори с политическите сили от демократичната общност за постигане на обща кандидатпрезидентска двойка. Основното изискване на формацията е кандидатите да нямат пряка или косвена обвързаност с бившата Държавна сигурност или БКП.

 

Слухове, сондажи и разминавания в дясно-центристкия спектър


В пространството на ПП-ДБ се очертават различни виждания за това как трябва да се подходи към изборите.

 

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов обяви, че се подготвя инициативен комитет за издигането на бившия служебен премиер Андрей Гюров, като за вицепрезидент се спряга доскорошният и.д. главен секретар на МВР Георги Кандев. Според Атанасов партиите от демократичното пространство трябва да останат на втори план и да подкрепят широк инициативен комитет.


На този фон: сдържаност от ПП и „Да, България“. От „Продължаваме промяната“ и „Да, България!“ подходиха с дистанция. Депутатът Велислав Величков (ПП) заяви, че не знае за такъв инициативен комитет и посъветва партийните лидери да спестят коментарите на този етап. От ДБ пък уточняват, че казаното от Атанасов е негово лично мнение.


ГЕРБ не изключва обща кандидатура. Депутатът от ГЕРБ Даниел Митов определи информацията за Гюров като спекулация, но подчерта, че е важно да се обсъди възможността за общ кандидат на десницата, за да се предотврати концентрация на власт. Той не изключи възможността за преосмисляне на позициите между партиите вдясно.


Даниел Вълчев: „Обмислям го, но само като гражданска кандидатура“


Бившият правосъден министър Даниел Вълчев заяви, че обмисля дали да влезе в надпреварата, но подчерта, че все още няма окончателно решение. Той бе категоричен, че не води разговори с политически партии и не би приел партийна подкрепа:

 

„Ние избираме някого, който застава с характер, лице, биография, а не кого ще потупа по рамото Борисов или кого ще издигне Радев“, коментира той.


Въпреки думите му, името на Вълчев бе лансирано от СДС като възможна фигура за обсъждане с ГЕРБ, като не се изключва подкрепа и от страна на ДПС в търсене на по-широк фронт.




Вълчев определя предстоящия вот като потенциален нов политически сблъсък и критикува конституционните ограничения върху президентските правомощия, определяйки ги като „гигантско безобразие“.

 

Очертаващият се пейзаж

 

Според Конституцията на Република България изборите за държавен глава се провеждат не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащия президент. Тъй като настоящият петгодишен президентски мандат изтича през януари 2027 г., редовният вот ще се проведе през есента на 2026 г. (очаквано между края на октомври и средата на ноември). Конкретната дата предстои да бъде официално определена от Народното събрание

 

Предстоящите месеци до есента очертават тактическо надпреварване. Основната интрига е дали партиите ще заложат на чисто партийни кандидатури, или надпреварата за „Дондуков“ 2 ще се превърне в сблъсък между широки граждански инициативни комитети с неофициална подкрепа.

 

Основният въпрос пред избирателите ще бъде дали вотът ще преповтори познатото разделение „статукво срещу промяна“, или ще оформи нов политически фронт около президента и водещите парламентарни сили.