Държавният глава проведе разговори с всички длъжностни лица, посочени в Конституцията като възможни служебни премиери – от председателя на парламента и ръководството на БНБ до Сметната палата и институцията на омбудсмана.
Кой се съгласи?
Готовност да поемат поста изразиха подуправителят на Българската народна банка Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и заместник-председателите на институцията, Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
Андрей Гюров заяви, че би приел отговорността при ясни правила и без неформални условия. Той подчерта, че няма морални или професионални пречки да оглави служебен кабинет и напомни, че съдът вече е отменил решението на антикорупционната комисия, довело до отстраняването му от БНБ.
Мария Филипова посочи, че е готова да приеме, ако бъде избрана, като се аргументира с дългогодишната си работа в държавната администрация и опита си в различни институции.
Димитър Главчев, който вече два пъти беше служебен министър-председател, отново заяви, че е склонен да поеме поста, въпреки че лично би имал основания да откаже. По думите му обаче Конституцията не предвижда подобно ограничение.
Маргарита Николова и Силвия Къдрева също декларираха готовност, като и двете признаха, че задачата по съставяне на кабинет в кратки срокове ще бъде изключително трудна.
Кой каза „не“?
От участие в служебното управление се отказаха председателят на Народното събрание Рая Назарян, управителят на БНБ Димитър Радев, подуправителите Петър Чобанов и Радослав Миленков, както и омбудсманът Велислава Делчева.
Рая Назарян аргументира отказа си с необходимостта служебният премиер да бъде максимално неутрален, без политически съмнения около изборния процес. Димитър Радев подчерта, че заемането на поста би влязло в конфликт с българското и европейското законодателство. Омбудсманът Делчева заяви, че институцията ѝ трябва да остане извън изпълнителната власт.
Какво предстои?
След края на консултациите президентът трябва да избере един от петимата кандидати и да възложи мандат за съставяне на служебно правителство. От датата на указа ще зависи и насрочването на предсрочните парламентарни избори, които по Конституция трябва да се проведат в срок до два месеца.
До процедурата се стигна след оставката на кабинета с премиер Росен Желязков, подадена на фона на продължили седмици масови протести.
