Само за последните четири години и половина във фонда са постъпили над 428 млн. лева от глоби, наложени чрез камерите за контрол на движението. Въпреки това значителна част от тези средства не са стигнали до реални мерки за безопасност.

От наличния ресурс са използвани около 125 млн. лева, като едва част от тях са вложени в дейности с пряко значение за пътната сигурност – закупуване на камери, системи за контрол на скоростта и устройства за установяване на употреба на алкохол и наркотици.

В същото време одиторите посочват, че част от средствата са отишли за дейности, които нямат пряка връзка с безопасността на движението. Сред тях са ремонти на сгради на МВР, закупуване на оборудване, служебно облекло, материали и други разходи. Като пример е посочено финансиране на нова административна сграда на МВР в Силистра за близо 4 млн. лева. Според Сметната палата, ако начинът на управление не бъде променен, неизползваните средства във фонда могат да достигнат над 873 млн. лева до края на 2028 г.

На този фон ситуацията по българските пътища остава тревожна. За периода на одита са регистрирани над 485 хиляди пътнотранспортни произшествия, но само около една трета от тях са били посетени от полицейски екипи.

Макар през 2024 г. броят на загиналите да е намалял до 478 души, други показатели се влошават. Спрямо 2021 г. катастрофите са се увеличили с 11%, ранените – с 19%, а тежко пострадалите – с 30%.

Одиторите посочват, че липсва достатъчно задълбочен анализ на причините за катастрофите, както и по-сериозен фокус върху инфраструктурните проблеми. Като положителен пример е даден участъкът в Кресненското дефиле, където след поставяне на ограничителни елементи броят на загиналите е намалял значително.

Под въпрос е поставена и ефективността на санкциите. Въпреки увеличаването на наказанията, поведението на част от шофьорите не се променя трайно. Причините са забавено връчване на електронни фишове, отменени санкции и недостатъчно бърза реакция след нарушения.

Данните показват, че България остава сред най-опасните държави в ЕС по показател смъртност на пътя. През 2024 г. у нас са загинали 74 души на всеки един милион жители. За сравнение – в Швеция този показател е 20 души, в Дания – 24, а в Германия – 33.

Според Сметната палата при запазване на сегашната тенденция България няма да успее да постигне европейската цел за намаляване наполовина на жертвите и тежко ранените при катастрофи до 2030 г.