Стена от дронове срещу Москва: Проектът тръгва с много въпроси

Поводът за ускорението са реални инциденти. Руски дронове вече навлизаха в Полша и Румъния, а неопознати (подозирани като руски) апарати бяха докладвани над Дания, Норвегия и Германия. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лансира концепцията като „стена от дронове“ в речта си „За състоянието на Съюза“ миналия месец, пише Politico.

Реакцията в Европа е разделена. За Балтийските държави и Полша предложението изглежда логичен и навременен отговор на растяща заплаха. За по-отдалечени от Русия страни идеята е прекалено амбициозна и скъпа. Те питат дали е технически изпълнима, как ще се финансира, как ще се съчетае с плановете на НАТО и дали не представлява опит Брюксел да вземе по-голяма роля в сфера, която традиционно е национална – отбраната.

Френският президент Еманюел Макрон подкрепи приоритета „дронове и антидронове“, но предупреди за реализма: „Говорим за граница от около 3000 км. Смятате ли, че е напълно изпълнимо? Отговорът е не“. С други думи – нужни са мерки, но не и илюзии за непробиваем щит.

Комисарят по отбраната Андрюс Кубилиус, бивш премиер на Литва, защити инициативата с конкретика. По думите му, „базовата конфигурация“ за Полша и Балтика може да струва порядъка на €1 млрд., а сензорната и предупредителната мрежа би могла да бъде разположена в рамките на по-малко от година. Той все пак призна, че терминът „стена“ създава погрешни очаквания: не става дума за нова „Линия Мажино“, а за динамична система, която се надгражда, движи се и се адаптира.

Скептицизмът идва и от Европейския парламент. Евродепутатът Хана Нойман (Зелените) подчерта, че „стена от дронове“ не решава киберзащитата, средната и далечната ПВО, производството на боеприпаси, нито структурните въпроси около командването и правилата за действие. С други думи – това е една мярка в по-широк пакет и не бива да се представя като „лесната поправка“.

Парите са голямото препъникамъче. За да се използва европейско финансиране, трябва всички столици да се съгласят. Южни държави, сред които Италия (Джорджа Мелони) и Гърция (Кириакос Мицотакис), настояват европейските отбранителни проекти да носят полза за целия Съюз, а не само за източния фланг.

Отговорът на фронтовите страни е апел към солидарност. Премиерът на Финландия Патери Орпо напомни: „Две десетилетия показвахме солидарност при ковид, в икономиката, в миграцията. Сега е време за солидарност в сигурността“.

Дисонансът се видя отчетливо на срещата в Копенхаген – и публично, и зад закрити врати. По информация на дипломати германският канцлер Фридрих Мерц е критикувал плана „в много остри думи“. И все пак, на финала лидерите на ЕС приеха отбранителния пакет на Комисията, включително и идеята за „стена от дронове“ – което означава, че ще се реализира в някакъв вид. Времевата рамка, бюджетът и точните способности обаче предстои да бъдат уточнени.

Почти сигурна е промяна и в „брандинга“. Датският премиер Мете Фредериксен говори за „европейска мрежа от антидрон мерки“ и заяви, че името не е важно, стига системата да работи. Това подсказва по-малко статична, повече мрежова и „наслоявана“ архитектура, която може да комбинира наземни радари, акустични и оптоелектронни сензори, РЕБ-средства (заглушаване/прехващане), мобилни отряди с кинетични прехващачи и интеграция с ПВО на НАТО.

Причината за бързината е прагматична: Европа изостава в ранното откриване на БЛА, а свалянето на евтини руски „Герани“/„Шахеди“ с много милионни ракети е икономически абсурд. Нужни са евтини и масови средства – джамери, „умни“ смущения, лазери с ниска мощност за малки цели, дрон срещу дрон, както и добра радиолокация на малки височини.

Експерти предупреждават да не се абсолютизира. Анализаторът Кристиан Мьолинг отбелязва, че статична защита има смисъл регионално – например в Балтика, където географията позволява „плътна мрежа“. Но „дроновете са пръстите; за да победиш, трябва да удариш главата – командването, логистиката и производството“. С други думи – антидрон системите са защитен слой, а не заместител на офанзивен и стратегически натиск.

И фронтовите държави не хранят илюзии. Полският премиер Доналд Туск каза ясно: „Не очакваме стена на границата, която да елиминира заплахите на 100%. Такива гаранции не съществуват. Като НАТО и като Европа трябва да търсим методи, които максимизират сигурността“.

Общият знаменател се очертава: да се ускори изграждането на детекция по източния фланг, да се стандартизират и масово внедрят евтини антидрон решения, да се върже всичко към системите на НАТО и да се намери справедлив модел за финансиране. Името – „стена от дронове“ или „мрежа“ – е второстепенно. Резултатът трябва да е първичен: повече засечени цели, по-бързо реагиране и много по-ниска цена на прехващане срещу масовата руска заплаха.