Изявлението ѝ идва на фона на енергийната криза, предизвикана от конфликта в Иран.

През 1990 г. Европа е произвела около една трета от електроенергията от ядрена енергия, но тя е спаднала до едва 15%, което оставя ЕС зависим от вноса на петрол и газ, чиито цени скочиха през последните дни. „Това, че е напълно зависима от скъпия и нестабилен внос на изкопаеми горива, поставя Европа в неизгодно положение спрямо други региони. Това намаляване на дела на ядрената енергия беше наш избор и вярвам, че беше стратегическа грешка Европа да обърне гръб на надежден и достъпен източник на енергия с ниски емисии“, каза Фон дер Лайен.

Председателят на Европейската комисия представи нова стратегия за малки модулни ядрени реактори (SMR). Тя заяви, че ЕС има желание те да бъдат в експлоатация до началото на 30-те години на века, „за да може да играят ключова роля наред с традиционните ядрени реактори в една гъвкава, безопасна и ефективна енергийна система“.

Тя каза, че ЕС ще създаде „регулаторни пясъчници“ (контролирана, безопасна среда, създадена от регулаторните органи, в която компаниите могат да тестват иновативни продукти, услуги или бизнес модели), за да позволи на компаниите да тестват нови технологии, ще обещае гаранция от 200 милиона евро от Системата за търговия с емисии (ETS) в подкрепа на частните инвестиции и ще работи с държавите членки за засилване на сътрудничеството чрез хармонизиране на регулациите и уменията. Фон дер Лайен подчерта, че „най-ефективната система съчетава ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници и е подкрепена от съхранение, гъвкавост и мрежи“.

Германия взе политическо решение под ръководството на бившия канцлер Ангела Меркел да спре постепенно атомните електроцентрали поради обществено противопоставяне и опасения за безопасността след бедствието във Фукушима през 2011 г.

Изложеността на Европа от ценовите колебания на изкопаемите горива, беше илюстрирана за първи път през 2022 г. с края на евтините доставки на руски газ след нахлуването в Украйна.

Франция, най-големият производител на ядрена енергия в Европа, твърди, че стабилната нисковъглеродна енергия от атомните централи е ключова за подобряване на конкурентоспособността на тежката индустрия.

Френският президент Еманюел Макрон обаче заяви, че единният блок, в който производителите на ядрена енергия все още използват голямо количество руски обогатен уран, трябва да се пренасочи към други надеждни доставчици. „Трябва да си сътрудничим в международен план, за да постигнем напредък по този въпрос, да диверсифицираме източниците си на доставки. Трябва също така да продължим да инвестираме и да правим иновации, за да разширим допълнително капацитета си за обогатяване на ура“, каза той на събитието в Париж, като сподели, че Франция планира да увеличи собствения си капацитет.

Москва доставя около 15% от урана, използван в ЕС, според данни на агенцията за доставки „Евратом“ за 2024 г., която е последната налична година. В същото време Канада е осигурила около 34%, следвана от Казахстан с 24%. Франция е внесла 39% от обогатения си уран от Русия през 2025 г., показват митнически данни.

Макрон също така предложи стандартизиране на проектите на реактори в цяла Европа. Това би могло да е от полза за френския държавен ядрен гигант EDF, който се затруднява да спечели последните търгове за нови проекти.

През 2024 г. южнокорейската KHNP спечели търг на стойност най-малко 18 милиарда долара за изграждане на нова атомна електроцентрала в Чехия, решение, което загубилият оферент EDF се опита да блокира в съда.