Това са само становищата, изпратени с копие до гражданската инициатива „Да спасим Карадере“. Реално обявилите се срещу застрояването са повече. Общественото обсъждане на ЕСКИЗ на общ устройствен план на Община Бяла бе проведено на 26 март, а активистите имаха изключително кратки срокове за реакция.

Местността Карадере е една от малкото, останали съхранени без застрояване по Черноморието. Казусът включва множество закононорушения, започнали през 2004 година с опитите за застрояване на местността от крупни инвеститори. През 2015 година плаж Карадере е обявен за природосъобразен туризъм и се ползва със специална защита. Такава обаче е отказана за местността зад плажната ивица. Закононарушенията продължават и 17 години по-късно. Решаването на казуса е в ръцете на Народното събрание за законодателни решения, и на общината, и правителството за предприемане на решителни мерки.

Планът, представен от консорциума „План проект Бяла 2019“, предвижда курортни селища на втора линия по цялата крайбрежна ивица до Шкорпиловци и паркова зона с атракциони, преместваеми обекти и подпорна стена по крайбрежието. Урбанизирането на землищата на Бяла, Горица-Светерица и Самотино ще допринесе за бързото унищожаване на части от защитени зони „Камчийска планина“ и „Плаж Шкорпиловци“, както и за унищожаването на последната голяма незастроена местност на българското Черноморие, алармират от „Да спасим Карадере“.

Тези над 1000 становища, които настояват за преразглеждане на проекта, запазване на природата на местността Карадаре и развитие в посока природосъобразен туризъм, който едновременно да носи доходи на местната общност и да опазва природата й. Този модел може да е пример, който да е първа стъпка за промяна на деструктивната посока, в която късогледо и опасно се използва ресурса на Черноморието ни.

До месеци предстои същинското обществено обсъждане по реда на Закона за устройство на територията.

„Да спасим Карадере“ предлага и икономически изгодни, иновативни решения за съхраняване на природния баланс и защита на интересите на местните общности. Гражданската инициатива организира пролетни и есенни почиствания на местността, поставя информационни табла със сведения за дюните на плажа, за защитените растителни видове в района и правила за отговорно къмпиране. Всички дейности по поддръжка на местността се извършват от доброволци със собствени средства.