"Така казваше Господът на киевските улици...". Четем украинския поет Максим Кривцов, загинал на фронта

Кривцов беше сред участниците в антиправителствени протести в Украйна "Евромайдан" - едно от най-важните събития в съвременната история на Украйна, което сложи край на управлението на прокремълския президент Виктор Янукович през 2013-2014 г., се казва в изявлението на PEN Украйна (акронимът PEN произлиза от Poets, Playwrights, Editors, Essayists, Novelists - поети, драматурзи, редактори, есеисти, романисти).

Присъединява се към въоръжените сили на Украйна като доброволец скоро след началото на войната в украинския Донбас. Той участва в бойни действия в състава на украинския доброволчески батальон "Десен сектор" (2014-2015 г.), първоначално сформиран в състава на Украинския доброволчески корпус, а между 2016 и 2019 г. е старши картечар в бригадата за бързо реагиране на Националната гвардия на Украйна.

През 2022 г., когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, Кривцов "се завърна на фронтовата линия, където публикува книгата си "Стихове от вратичката", пише ПЕН Украйна. В края на декември ПЕН Украйна включи изданието в списъка си с най-добрите украински книги за 2023 г.

Негови стихове са публикувани в различни поетични антологии, а на български излизат в бр. 39 на „Литературен вестник“ , 2022 г. в превод на Албена Стаменова:

Всичко ще свърши
ще започне всичко
ще има всичко
ще те има тебе ще ме има мене
ще има грях и думи
ще има точки
и запетайки ще има.
Така казваше Господът на киевските улици
докато свиреше на очукана китара
край „Макдоналдса“ на площад „Лев Толстой“.
Идваха хора
той разкъсваше пет Филе-о-фиш
и пет тоста с камeмбер
(да не се бърка с Бенедикт Къмбърбеч)
и стигаше за всички
освен за самия него.
И той казваше:
танцувай, момиче
танцувай, момче
танцуваайте, риби
танцувйте, птици
танцувайте, автомобили.
Тан
Цу
Вай
Те
(така се е казвал един китайски танцьор)
Докато в косата ми се бори майски бръмбар
Тан
Цу
Вай
Те.
– Какво ли знаеш пък ти, Чичко?–
казва му момче с къси панталони.
– Аз се грижа за цветята –
отговаря му Господът на киевските улици –
оцветявам ги
когато заспивате
поправям трамваите
разговарям с реката
но най-голямата ми тайна
е рецептата за Киевска торта без добавяне
на палмово масло.
Аз знам за минометните обстрели на целувките
за огнехвъргачките на докосванията
на дланите, тънки като марки
тънки като памет
тънки.
Знам за
полицията на тъгата
полицията на утрото
полицията на раните
полицията на сърцето.
Аз ще организирам Революцията на събуждането
толкова близо
че и игла
тънка като болка
тънка като косъм
тънка като паяжинка
тънка
няма да премине
и знам
къде е най-вкусното филтър кафе в града.
И те взимаха словото Божие
и взимаха Филе-о-фиш и тост с камембер
(отново моля да не се бърка с Бенедикт
Къмбърбеч)
тези весели апостоли на киевските улици
и разнасяха словото Божие
както вятърът пуха от тополите
както сервитьор, дошъл от Макаров
да завоюва Киев,
разнася поръчките в ресторанта.
Това слово беше също
за песента на трамвайните релси
за змията на метрополитена, която хапе
и души
и диша
за тирето на моста на Патон
за буквите по панелните блокове
за абзаците на дните
за монасите от подлеза на метрото на „Майдан
Незалежности“.
А също пророчетво
за потоп
и дъга в локвата
и китове
с четири гумени лапички
защото като залезе
дъгата в локвата
ти ще се смееш.
И се смееше Господът
на киевските улици
защото много неща разказа
освен най-важното.
Ако срещнеш Господа на киевските улици
покажи му картата си на киевчанин
и го покани да поскачате из локвите.

ФрогНюз