Трансплантиран художник: Лекарка от „Александровска“ ме изгони, каза да си търся диспансера

След затварянето на диспансера, в който се проследяват трансплантираните хора, той обясни: Това е единствената клиника в България,  в която се проследяваме. Тя бе закрита, без да ни питат дали сме съгласни, как ще се отрази това на лечението ни. Обадих се и оттам ми отговориха ч е не се знае кога ще има клиника. Аз имам нужда от проследяване.  Няма лекар, който да ми погледне изследванията. Имам резултати,  от които се вижда, че  имам вирусна инфекция на бъбрека. Няма кой да ги погледне, диспансерът е затворен. Видях, че досиетата бяха по коридорите в чували. На новото място, където казаха, че е диспансера, ме изгониха и ми казаха, че няма диспансер.

На протеста днес пред МЗ имаше пациенти от цялата страна. Имам поликистоза, което унищожава бъбреците. Бях включен на хемодиализа. През 2004 година успях да спечеля конкурс и с паричната награда ми направиха трансплантация. Бъбрекът, обаче бе отхвърлен. След това във Франция през 2013 година имам втора трансплантация. През това време всяка седмица трябваше да се проследявам. Сега на всеки три месеца трябва да ме наблюдават. Най-важно е да не се отхвърли бъбрека.