Църквата чества Св. мъченица Ирина – символ на вярност и смелост

Баща й построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието й. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности. Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща й и съобщил, че й е избрал съпруг, за когото да се омъжи.

Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побягнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си.

Ирина започнала да приучава и други граждани. След време в града имало нов управител, който като разбрал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения. Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения. Народът, виждайки несправедливост там, въстанал и прогонил управителя с камъни.

Властта поел сина му, който продължил делото на баща си. В краката на момичето били забити пирони и в това състояние била развеждана из града в огромни мъки. Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил.

Оттогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч. След време Ирина получила известие, че скоро Бог ще си я прибере. Тогава заедно с учителя си Апелиан отишла до пещера в гората и наредила да я затрупат вътре. Света Ирина починала в началото на II в.