Църквата почита свети Наум Охридски

Св. Наум е роден около 830 г. в Мизия (днешна България) в заможно семейство, но оставя всичко, за да последва Кирил и Методий. Участва в Моравската мисия и е ръкоположен за свещеник в Рим. Той е от първото поколение съзнателни и дейни млади християни в българската история.

Благодарение на доброто си образование и воден от желание да помогне за християнизирането на българите и на останалите славянски народи, Наум от младини се присъединил към учениците и сътрудниците на славянските равноапостоли свети Константин-Кирил и Методий. Заедно с другите им ученици той ги последвал при тяхната просветна мисия в Моравия и Панония, след това в Рим, където папа Адриан Втори го ръкоположил за свещеник.

След смъртта на св. Методий, заедно със св. Климент и св. Ангеларий, търси убежище в България. Цар Борис I ги приема с радост, тъй като вижда в тях шанс за укрепване на българската държава и църква. Той изпраща свети Климент за християнски просветител в югозападната част на държавата, а свети Наум останал за учител в Плиска. 

Св. Наум е един от основоположниците на Преславската книжовна школа. По-късно (през 893 г.) заминава за областта Кутмичевица (днес в Северна Македония и Албания), където поема Охридската школа, след като св. Климент е назначен за епископ. През 905 г. той изгражда манастир на брега на Охридското езеро, посветен на св. Архангели. Там прекарва последните години от живота си като монах и умира на 23 декември 910 г.

Манастирът „Св. Наум“

Денят на неговата смърт е датата, на която българската църква почита паметта на светеца. Тъй като се пада в края на Коледните пости, точно преди Бъдни вечер, честването е по-смирено. Отслужва се празнична литургия. Вярващите се молят на светеца за духовно просветление и здраве. Празнуват хората с имена Наум, Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра.

През XVIII век Охридската архиепископия установява и летен празник на светеца на 20 юни. Причините са практически – зимният празник е в труден за пътуване сезон и съвпада с постите, което пречи на големите тържества.

Смята се, че св. Наум е изцелител на душевни и психични заболявания. Има поверие, че ако човек доближи ухо до гроба му в манастирската църква, все още може да чуе как бие сърцето му.

Една от най-популярните легенди за св. Наум разказва как той опитомил една мечка, която изяла вола на беден земеделец, и я впрегнал да оре нивата вместо него. Тази сцена често е изобразявана в стенописите.