Не цената, а стойността: Защо евтиното вече не е достатъчно за българското Черноморие?

На пръв поглед аргументът изглежда логичен. Ако цените у нас са сред най-ниските в Европа, защо част от туристите избират други дестинации?

 

Само че статистиката на Евростат измерва единствено ценовите равнища, а не качеството на туристическия продукт. А именно то все по-често се оказва решаващо при избора на място за почивка.

 

Първите сигнали от летния сезон по Южното Черноморие също дават повод за размисъл. Представители на бранша отчитат спад на туристите спрямо същия период на миналата година. По думите на хотелиери заетостта в някои обекти е с около 30% по-ниска, а ресторантьори съобщават за между 35 и 40% по-малко клиенти. Причините вероятно са комплексни – войните и геополитическата несигурност, по-високите разходи за пътуване, инфлацията и по-предпазливото потребителско поведение.

 

Но дали това е цялата картина?

 

Или проблемът е по-дълбок – че България вече не се конкурира само с цената, а със съотношението между цена и качество?

 

Туристът не купува само храна и нощувка

 

Повод за този разговор даде изказване на заместник-председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Атанас Димитров, според когото България несправедливо се представя като скъпа дестинация с ниско качество на услугите. По думите му цените това лято са се увеличили с около 10–15%, но подобно поскъпване има в почти всички европейски държави. Той отбеляза още, че в сектора вече има обекти, които плащат около 100 евро дневно на персонала, без в сумата да се включват бакшишите.

 

Трудно може да се спори с факта, че разходите на бизнеса нараснаха. По-скъпите суровини, по-високите заплати, енергията, транспортът и наемите неминуемо се отразяват върху крайната цена. Българските ресторантьори не живеят в различна икономическа реалност от тази в останалата част на Европа.

 

Но туристът не плаща само за храната в чинията.

 

Той плаща за цялото преживяване – обслужването, атмосферата, чистотата, отношението на персонала, гледката, музиката, времето за обслужване и усещането, че е добре дошъл. Именно това определя дали една вечеря ще му се стори скъпа или напълно оправдана.

 

Не всяко скъпо е прекалено скъпо

С началото на сезона социалните мрежи отново се изпълниха със снимки на касови бележки и видеа с високи сметки от заведения по Черноморието. Порция калмари за 18 евро в Несебър предизвика хиляди коментари.

 

Реалната картина по Черноморието е значително по-разнообразна. Наред със заведения, в които цаца, картофки и бира могат да се поръчат за около 6 евро, има и ресторанти, където тараторът достига 9 евро, порция цаца струва около 12 евро, а мидите пане – близо 15 евро. С други думи, българското море вече предлага както бюджетни варианти, така и заведения с цени, съпоставими с тези в популярни средиземноморски дестинации.

 

Самата цена обаче не е проблемът.

 

Хората приемат, че след години на инфлация няма как храната и услугите да останат на нивата отпреди десетилетие.

 

Въпросът е дали преживяването оправдава сумата в касовата бележка.

 

Защото една салата за 20 лева не изглежда скъпа, ако е приготвена с качествени продукти, сервирана е с внимание и е част от приятно изживяване. Но същата цена изглежда неоправдана, ако храната е посредствена, обслужването – незаинтересовано, а атмосферата – далеч под очакванията.

 

Защо Гърция остава еталон

Неслучайно сравненията най-често са със Северна Гърция.

Не защото там всичко е по-евтино. В много случаи вече не е.

В Кавала например в по-обикновено заведение може да се намери салата за около 4 евро, докато в ресторантите от среден клас цените достигат 7–8 евро. Това вече не е драстично различно от цените в редица заведения по българското Черноморие.

 

Разликата често е в друго – в предвидимостта на преживяването.

 

Туристът знае приблизително какво ще получи срещу парите си. Именно това изгражда доверие и кара хората да се връщат.

 

Разбира се, и в България има ресторанти и хотели на изключително високо ниво, както има и посредствени заведения в Гърция. Но когато туристите сравняват двете дестинации, те рядко правят това през най-добрите примери. Те сравняват средното качество, което получават.

 

Имиджът не се гради само с реклама

Представители на туристическия сектор смятат, че България страда от негативен имидж и че социалните мрежи често показват единствено лошите примери.

 

Вероятно има известна доза истина в това.

 

Но би било несправедливо да се твърди, че всички критики са плод единствено на злонамерени кампании. През последните години общественото внимание многократно беше привлечено от случаи на необосновано високи цени, некачествено обслужване, проблеми с хигиената, презастрояване и инфраструктурни дефицити.

 

Добрият имидж не се купува с рекламни кампании. Той се изгражда с доволни туристи, които сами препоръчват дестинацията.

 

Ниската цена вече не е достатъчна

Българският туризъм години наред разчиташе на едно основно конкурентно предимство – че е по-евтин от много други дестинации.

 

Днес обаче разликата постепенно се стопява.

 

Туристите вече сравняват не само цените, а и цялото преживяване – качеството на храната, обслужването, атмосферата, чистотата, отношението и усещането, с което си тръгват.

 

Вместо да спорим дали България е "евтина" или "скъпа", може би е време да зададем по-важния въпрос.

 

Дали туристът си тръгва с усещането, че е получил повече, отколкото е платил.

 

Защото цената сама по себе си рядко е решаваща. Хората са склонни да платят повече, когато срещу парите си получат качествена храна, добро обслужване, приятна атмосфера и отношение, което ги кара да се чувстват желани гости.

 

Именно това кара туристите да се връщат отново – независимо дали салатата струва 4, 8 или 12 евро.