Турция бави отговора за предоговаряне с „Боташ“, чака редовен кабинет

Това съобщи служебният енергиен министър Трайчо Трайков, като подчерта, че София вече е изпълнила своята част от процеса.

Договорът, подписан през 2023 г. между Булгаргаз и турската компания, задължава България да плаща около 483 хил. долара дневно за достъп до терминали за втечнен газ, независимо дали използва капацитета. Споразумението е до 2036 г. и не съдържа клауза за предоговаряне, което значително ограничава възможностите за промяна.

По данни на енергийното министерство, използването на този капацитет е едва между 10% и 20% годишно. Дори при пълно натоварване договорът трудно би станал икономически изгоден. Междувременно разходите за страната растат с десетки милиони левове месечно, а натрупаните задължения вече са значителни.

Трайков подчерта, че България не цели прекратяване на договора, а неговото „разумно“ преразглеждане. В момента плащанията са спрени, но задълженията продължават да се фактурират, което създава риск от ответни действия от страна на Турция.

Министърът коментира и по-широката енергийна ситуация. Според него напрежението в Близкия изток оказва натиск върху цените на горивата, но към момента няма физически недостиг. В рамките на ЕС се подготвят различни сценарии, включително за евентуални прекъсвания на доставките.

За България рискът е по-нисък, тъй като рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас произвежда повече горива от вътрешното потребление. Страната разполага и с резерви, които към момента не са използвани.

Въпреки това темата за договора с „Боташ“ остава ключова за енергийната сигурност и финансовата стабилност на сектора. Очакванията са следващото правителство да поеме преговорите и да търси изход от една от най-оспорваните енергийни сделки през последните години.