0|
3722
|03.04.2017
НОВИНИ
Учени ще изследват нагласите на българите към книжовния език
Участници в проекта са езиковеди и социолози от три научни институции: Институт за български език на БАН, СУ ”Св. Кл. Охридски” и Институт за икономически изследвания на БАН.
Чрез представителна анкета учените ще установят как днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус се отнасят към "правилата" на съвременния български книжовен език. Кои от тях ги затрудняват, на кои държат, кои според тях са излишни и остарели.
Ще се изследва отношението към правилото за писане на пълен член, за запазване на малкото съхранени падежни форми (на кого, когото, някого, никого), за задължителното използване на притежателното местоимение свой, си, когато притежателят върши действието (Иван каза на жена си), за допускане на мекането в книжовния език (пишеме, говориме), широко навлезлите Вие сте казал вм. Вие сте казали, и др. Целта е да се разбере дали за съвременните българи е приемливо да се допуснат в писмения език явления, които са широко разпространени в устната неофициална и официална реч. Важен въпрос е да се установи дали става въпрос за наличие на два кода: писмен и устен с различна йерархия на функциите.
Изследването на нагласите на българите към книжовния език и нормите му е първото у нас и очакваме да даде ценна обратна връзка по отношение на редица процеси в езика, както и във връзка с езика като един от основните елементи на националната идентичност и държавността.
На 6 април от 11 ч. във Venus Conference Center на бул. "Дондуков" 9 ще се проведе пресконференция във връзка с началото на проекта
„Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му“, подкрепен от „ КОНКУРС ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – 2016 г.”
Ще се изследва отношението към правилото за писане на пълен член, за запазване на малкото съхранени падежни форми (на кого, когото, някого, никого), за задължителното използване на притежателното местоимение свой, си, когато притежателят върши действието (Иван каза на жена си), за допускане на мекането в книжовния език (пишеме, говориме), широко навлезлите Вие сте казал вм. Вие сте казали, и др. Целта е да се разбере дали за съвременните българи е приемливо да се допуснат в писмения език явления, които са широко разпространени в устната неофициална и официална реч. Важен въпрос е да се установи дали става въпрос за наличие на два кода: писмен и устен с различна йерархия на функциите.
Изследването на нагласите на българите към книжовния език и нормите му е първото у нас и очакваме да даде ценна обратна връзка по отношение на редица процеси в езика, както и във връзка с езика като един от основните елементи на националната идентичност и държавността.
На 6 април от 11 ч. във Venus Conference Center на бул. "Дондуков" 9 ще се проведе пресконференция във връзка с началото на проекта
„Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му“, подкрепен от „ КОНКУРС ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – 2016 г.”
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads