Учителката Петранка Петрова пред Фрог: Да бъдат добри хора – най-важният урок, който искам да предам на учениците си

В празничния 15 септември г-жа Петранка Петрова, едно от най-младите попълнения в екипа на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, сподели пред Фрог за пътя към учителската професия. Колко е трудно да си учител днес и кой е най-ценният урок, който иска да предаде на учениците си, четете в разговора ни с младата учителка:

Какво мотивира млад човек като Вас да се захване с учителската професия?

Като ученичка никога не съм си представяла, че ще стана учител, но ме влечеше географията. Точно това исках да уча като висше образование. По стечение на обстоятелствата или съдба записах Педагогика на обучението по география и история, което предвещаваше да стана учител по образование. Когато се осъзнах в живота и успях да преосмисля пубертетските си години, разбрах, че тогава ми е липсвал учител, който да ми обърне внимание, за да мога по-рано да тръгна в правилна посока. Това ме мотивира да стана учител и по професия, за да мога някога и някъде да оставя добра следа в развитието поне на едно дете.

Трудно ли е да се работи с днешните деца?

Безспорно да се работи с днешните деца не е лека задача. Това мнение споделяме не само ние, младите учители, но и тези, които имат много стаж в сферата. Аз обаче съм сигурна, че след 20 години днешните деца ще изглеждат много по-добри от бъдещите. Предизвикателство е да се работи с днешните деца, защото както казваме, те са се родили с таблет в ръка –  нещо, което ние не сме познавали до преди няколко години. При тях трудно се задържа вниманието само с традиционни методи. Винаги трябва да са ангажирани персонално в часа, за да има взаимодействие. Колкото по-бързо опознаеш дадения клас, толкова по-лесно успяваш да намериш начини и методи, за да ги ангажираш и да задържаш достатъчно дълго вниманието им.

Онлайн или присъствено обучение?

Винаги и само присъствено обучение.

Защо?

Социалният, живият контакт е изключително важен в образованието, защото в класната стая всички виждаме едно и също. С един поглед проследяваш дали даден ученик внимава, с какво се разсейва и можеш да реагираш своевременно. При онлайн обучението има много подводни камъни, които ние учители не можем да видим. Когато ученикът е с включена камера, ти знаеш, че той е пред компютъра, но не можеш да разбереш какво гледа – дали бялата дъска, или някоя игра, дали гледа споделения от учителя екран, или някой видеоклип от интернет. Тази година моите ученици ще са седми клас и им предстои външно оценяване, за което ние трябва да се подготвяме още по-сериозно през цялата година. Това може да се случи само присъствено. Аз работя в училището в Криводол. При нас има много ученици, които живеят по селата, където често гасне токът, губи се интернетът и образователният процес се накъсва. Като прибавим и тяхната липса на внимание, картинката става много трагична.

Кой е най-важният урок, на който искате да научите учениците си?

Най-важният урок, който искам да преподам на моите ученици е това как да бъдат добри – добри приятели, добри съседи, добри граждани, добри хора.

Какво е посланието Ви към учениците в деня, в който прекрачват училищния праг?

Посланието ми към всички ученици, не само към моите, е да бъдат малко по-смирени, за да съумеят да извлекат най-доброто от най-спокойните и свободни години в живота си.

Интервю на Веселка Иванова