Забраната трябваше да превърне Франция в първата европейска държава, която въвежда обща възрастова граница за социалните мрежи. Мярката беше сред ключовите приоритети на Макрон през втория му и последен президентски мандат.
Френският президент активно настоява и за подобни ограничения на европейско ниво. Очаква се през септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да представи предложения за мерки, насочени към ограничаване на достъпа на непълнолетни до социалните платформи.
Въпреки съдебното решение Париж няма намерение да се отказва от идеята. От президентството съобщават, че е поставена нова цел – законът да бъде приет до пролетта на 2027 г., малко преди края на мандата на Макрон. Премиерът е получил задача възможно най-бързо да подготви нов вариант, който да съобрази забраната с мотивите на Конституционния съвет.
Именно в решението на съда се съдържат насоки как евентуално може да бъде постигнат този баланс. Една от възможностите е да се даде по-голяма роля на родителите, вместо да се въвежда абсолютна забрана за всички под 15 години.
Според адвоката Питър Крадок, който консултира компании за социални мрежи, решението може да има последствия далеч извън Франция. По думите му съдът на практика е посочил, че универсална забрана не е достатъчна, ако не отчита индивидуалните обстоятелства и степента на зрялост на конкретното дете.
Френският законопроект вече беше преминал през продължителна законодателна процедура и трябваше да постави началото на нов подход в Европа. Гърция и Дания също подготвят ограничения за достъпа на непълнолетни до социалните мрежи.
Конституционният съвет обаче е установил проблем именно в първия член на френския законопроект. Според магистратите той на практика въвежда пълна забрана, без да прави достатъчно разграничение между различните социални платформи и рисковете, които те представляват. Освен това ограничението би обхванало и услуги, за които няма доказателства, че създават опасност за здравето или сигурността на децата.
Решението може да се окаже важно и за бъдещите европейски инициативи. Причината е, че мотивите на френския съд се основават на основни права, които са защитени в целия Европейски съюз. Според Крадок това означава, че аргументите, използвани от Конституционния съвет, могат да имат значение и за други държави членки, които обмислят подобни забрани.
